17-11-2017 20-11-2018

Всеки втори младеж: Не е кой знае какво ако работя без договор

В някои браншове сивите практики достигат 60%, показва изследване на БАН

Снимка: istock by Getty Images

Всеки втори младеж: Не е кой знае какво ако работя без договор

В някои браншове сивите практики достигат 60%, показва изследване на БАН

15:07 | 2 юни 2023

11 939 Снимка: istock by Getty Images

Около 40-50 процента от хората в млада възраст смятат, че не е кой знае какво нарушение да се работи без трудов договор. Преди две години делът на лицата заявили, че са работили без договор, е 24,8. Това е доста висок дял. Ние като учени имаме основният апел, който трябва да излъчваме към обществото е да показваме, че всъщност "сивите" практики са сериозно нарушение, нямат място в съвременните общества и трябва да бъдат ограничавани и сведени до минимум. Това заяви проф. дсн Емилия Ченгелова от Института за философия и социология към Българската академия на науките (БАН) на национална конференция, на която бяха отчетени резултати от научно изследователски проект на тема "Факторна детерминираност на "икономиката в сянка" и подходи за ограничаването й в българското общество". Изследването е проведено през 2021 г. сред 1800 души и е първият по рода си опит за фундаментално изследване и обяснение на "икономиката в сянка", предаде БТА.

По думите на проф. Ченгелова "сиви" практики съществуват дори и в най-организираните общества като Австрия и Германия, където делът им, макар и с най-ниска стойност, достига до 10 на сто. В България този дял е 30 процента, а по неофициални данни в някои браншове достига над 60 процента.

По отношение на проекта тя посочи, че една от целите му е бил да бъде "конструиран" индекс за измерване на толерантността на населението към "икономиката в сянка". Тя добави, че такъв индекс няма нито в Европа, нито в България, тъй като се основава на измерването на обществените настроения и нагласи, които определят предразположеността на хората за включване в "сенчестите" практики. Измерването в него не е в проценти, а в числа от 1 до 100, поясни проф. Ченгелова.

"Хората си признават открито, че са готови и са участвали в такива практики през 2021 г. При средната възраст индексът има стойност 72, при хората над 56 години този индекс е 54, при младите стойността на индексът е 91", заяви тя.

В изследването е включена и информация и за това каква е психологическата готовност на хората да работят без договор. Само 8,6 са съобщили, че са изцяло съгласни, а 22,2 донякъде съгласни. На това да бъдат осигурявани на по-малка сума, отколкото получават, делът на изцяло съгласните е 10,2, а на тези, които са донякъде съгласни - 30,6. Да се доплаща на ръка необлагаема сума, но официално да се водят на по-малка заплата - 15,3 са изцяло съгласни, 36,1 са донякъде съгласни.

Според данните от изследването най-често срещаната практика през 2021 г. е да се сключва легален трудов договор, но работодателят да дава на ръка допълнителна сума. "Това е нелегитимният момент и понеже практиката е хибридна и представлява интерес и за двете страни - работодател и служител, тя много трудно за да се установи. Ако Инспекцията на труда отиде в едно такова предприятие, за да провери дали има такова съвместяване, никой няма да си признае", каза проф. Ченгелова.

Изследваните от БАН фактори за поява на "икономика в сянка" са общо 50, като сред тях са корупцията, пропуските и вратичките в трудовото законодателство, злоупотребите от разпоредби на трудовото законодателство, административната тежест и тежката бюрокрация за прилагане на трудовото законодателство, ниските доходи на населението и търсенето на работа на всяка цена, нагласите и стереотипите за надхитряване на държавата, но схващането, че неплащането на осигуровки в непълен размер е приемливо за обществото.

ИЗБРАНО