17-11-2017 20-11-2018

Владислав Горанов: От 1 януари 2023 г. ще пазаруваме с евро

За рождения ми ден през април следващата година ще сме във валутния механизъм (чакалнята), където се стои поне две години, обясни финансовият министър

Снимка: "Булфото"

Владислав Горанов: От 1 януари 2023 г. ще пазаруваме с евро

13:30 | 21 декември 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 209 12241 Снимка: "Булфото"

На 1 януари 2023 година българите ще започнат да пазаруват вместо с левове с евро. Това прогнозира в "Годината на Дарик" финансовият министър Владислав Горанов.

Той потвърди, че очаква страната ни да влезе във вaлyтния мexaнизъм (ЕRМ ІІ), наричан "чaĸaлнятa" нa Eвpoзoнaтa, за рождения му ден през април следващата година. Там се стои не по-малко от две години, добави Горанов. ЕRМ ІІ е думата на 2020-а, според министъра на финансите.

Така Горанов потвърди прогнозата си, направена преди около два месеца, на 30 октомври пред журналисти в Министерски съвет, че до края на април 2020 г. ще бъдат финализирани процесите за влизане на България в ERM II и Банковия съюз. Ако всичко се развива така, както е в главите на хората, които сме ангажирани в този процес, до моя рожден ден трябва всичко да е приключило, каза тогава финансовият министър.

През юли т.г. държавата подаде заявление, че искаме да приемем еврото в обозримо бъдеще. Оттогава България прави законодателни промени срещу прането на пари, а банките се опитват да отговорят на европейските изисквания.

В последните дни на август медиите у нас цитираха констатация от доклад на рейтинговата агенция "Фич", според която България може да приеме еврото най-рано през януари 2023 г. Агенцията припомня, че страната ни, която има кредитен рейтинг BBB, официално стартира процеса за присъединяване към валутния механизъм ERM II през юли 2018 г., а решение дали може да се присъедини, се очаква до края на 2019 г.

Рейтинговата агенция прави уточнението, че януари 2023 г. е възможен срок, ако се приеме, че България успешно отговаря на критериите за ERM II и след това на по-широките критерии за конвергенция.

Какви са критериите за валутния механизъм и за конвергенция

Критериите за конвергенция гарантират, че дадена държава членка е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да доведе до рискове за икономиката на самата държава членка или на еврозоната като цяло. Критериите са уредени с Договора за функционирането на Европейския съюз (в член 140, параграф 1).

Икономически критерии

Икономическите условия за присъединяване към еврозоната спомагат да се гарантира, че страната е готова за интегриране към валутния режим на еврозоната, се казва в пояснение на интернет страницата на Европейския съвет.

Четири са икономическите критерии за конвергенция:

1. Ценова стабилност

Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.

2. Стабилни и устойчиви публични финанси

Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП.

3. Стабилност на валутните курсове

Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период.

Валутният механизъм гарантира, че колебанията на обменния курс между еврото и другите валути в ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар: договореният обменен курс на валутата на държава, която не членува в еврозоната, е фиксиран спрямо еврото и след това може да варира само в рамките на 15% над или под този съгласуван централен обменен курс.

4. Дългосрочни лихвени проценти

Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

Изискване за адаптиране на националните закони

Кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва също да гарантират, че националните им закони и правила предвиждат независимостта на техните национални централни банки и че уставите им са в съответствие с разпоредбите на договорите и са съвместими с уставите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

ИЗБРАНО