17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ваня Димитрова: Предприемаческия дух го има навсякъде. Просто трябва да бъде събуден

Преподавателката, която загърби София, за да заживее във Велико Търново

Личен архив: Ваня Димитрова

Ваня Димитрова: Предприемаческия дух го има навсякъде. Просто трябва да бъде събуден

Преподавателката, която загърби София, за да заживее във Велико Търново

17:01 | 21 май 2019 | Редактор : Йорданка Вълчева 0 3941 Личен архив: Ваня Димитрова

Поредицата "DIRections", в която ви водим на виртуално пътешествие из градовете на България, продължава на пълни обороти. Преди да се разходим из Ловеч, ще ви запознаем с други двама съвременни будители от Велико Търново. Хора, които обичат своя град и влагат непрестанно страст и усилия за неговото развитие.

#DIRections

Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Днешната ни среща е с Ваня Димитрова - преподавател и доцент в НВУ "Васил Левски". Жена, която осъзнато избира да загърби успешната си управленска кариера в сферата на продажбите, да напусне столицата и да заживее с цялото си семейство във Велико Търново. Едно от най-активните млади лица на старата ни столица.

В Търново я води нейният съпруг, който е разпределен да работи там. Избират града заради добрите училища и детските градини, хубавия въздух (тогава) и спокойствието.

Лека полека успява да създаде своя среда в Търново. След няколко години в бизнеса там, започва активно да преподава и във ВТУ. А в свободнота си време организира различни доброволчески инициативи - от преустройство на фоайето в Стопанския факултет до практически курсове за младите.

Като мой домакин тя да избира мястото за интервюто и ме отвежда "ТАМ"- в пространството за култура, за което ви разказахме по-рано миналия месец. Поръчваме си чаша сгряващ чай и разговорът започва.

Всички суперлативи, които знаех за Ваня се оказват верни. Отначало респектира, но с течение на разговора бързо скъсяваме дистанцията. И с всяка нейна дума успява да ме накара да мечтая и да търся промяната в себе си и средата около мен. Права е - няма закога да чакаме, а трябва сами да се борим и работим за нещата, които искаме да променим.

- Защо Търново и какво да те накара да останеш тук?

- Родом съм от Лом. Доскоро живеех в София. Преди 12 години съвсем случайно семейството ми попадна тук. България не е София. Една от моите лични каузи е да променям средата в града, за да могат повече млади хора да видят смисъл и да останат тук. Организирам и се включвам в различни инициативи, които да им дадат още по-голям набор от възможности за забавление, учене и т.н.

- Какви инициативи?

- Първата инициатива, която реализирахме, беше "Хакатон" - speed funding за студентски идеи. Инна Бояджиева - експерт по crowd funding ни съдействаше. Доста хора се включиха като жури и ментори, бизнесът също ни подкрепи като финансиране. Получи се страхотен 3-дневен форум. Около 60 човека работеха в различни отбори по модел на техен бизнес. На третия ден трябваше да си презентират идеите. Гласуването беше по определени критерии.

Част от студентите впоследствие споделиха, че за тези 3 дни са получили много повече оперативно знание, отколкото за половината си следване. Това ми даде посока за работа, въпреки всички усилия и пречки.

Тази година направихме подобен, но малко по-голям формат. Беше почти месец и половина. Реализирахме го в Горна Оряховица. И така - всяка събота правихме обучение около 4-5 часа по различни теми, свързани с развитието на бизнес план - разработване, валидиране и финансиране на идея. Студентите бяха надъхани.

Личен архив: Ваня Димитрова

Скоро бях в София като ментор в състезанието "Rinkers challenge" , което се организира вече 5-ти път от фондация BCause. Част от студентите от Горна Оряховица и Търново бяха одобрени и участваха. Всъщност, миналата седмица беше първият кръг. Продължават работа по втория. Аз вярвам, че този предприемачески дух го има навсякъде. Просто трябва да бъде събуден и да се вдъхне надежда на хората, че могат да се справят. Те крилата ги имат, просто трябва да пораснат и да придобият увереност.

Затова каузата, в която работя в личен план за града е предприемачеството и активизирането на младите хора.

Другата сфера е управлението на проекти и човешки ресурс. Миналата година направихме и един двудневен кариерен акселератор. По принцип се прави в София. Петото издание беше при нас, тук в Търново. Участваха 40 младежи, които 2 дни се учеха как да си пишат адекватно CV-то, как да се представят на интервю за работа, как да изградят и оформят своя профил в Linkedin. На какви умения да наблегнат, за да бъдат именно те избрани между всички.

Вторият ден пък беше същинската работа с ментори, през които нашите участници минаха на пробни интервюта. Сядаш, правиш 2-минутно интервю. Дава ти се обратна връзка. Самите фирми бяха наистина големи. Над 20 компании ни подкрепиха - "Теленор", Price Waterhouse Cooper, Viber, "Престиж".

- Лесно ли е това събуждане?

- Не, никак не е лесно. Доста е изморително. Средното образование убива много предприемчивостта им. Самата аз имам деца (12 и 4 клас) Виждам разликата в напъните на учителите. След 8 клас сякаш усилията драстично намаляват и се примиряват със ситуацията. Никой не ги закача за нищо. Няма извънкласни дейности, които да им грабнат вниманието или да запалят страстта им.

Идват и мрънкат колко е скучно, колко е остаряла програмата.

И като дойдат в университета, ние трябва да вдигнем този заспал дух от нулата. Да го възродим и събудим наново. Изисква много усилия и докато успеем да го направим, те вече стават 3-4 курс и отлитат. Всяка година борбата започва отново.

Личен архив: Ваня Димитрова

Аз не се отказвам. Другата посока, в която работя, е доброволчеството. Създадох доброволчески клуб в Стопанския факултет на университета. Съществува вече 4 години, откакто преподавам.

Имаме доста успешни инициативи. Тази, с която се гордеем е, че направихме ремонт на фоайето на факултета. Яко се получи. Само с доброволен труд и малко пари. Написах малък проект към TimeHeros и техния ежемесечен микрофонд. Те ни отпуснаха 400 лв., с които купихме най-базовото.

После се разшумя и из града. Дадох няколко интервюта в радиото и във вестниците. По нашите ФБ страници. И няколко фирми се свързаха с нас и сами предложиха да се включат. "Шарков Комерс" ни даде безвъзмездно голяма част от нещата - даже не искаше да го обявяваме. Предложихме да му сложим логото на стената, но отказа. Много скромни и готини хора.

Личен архив: Ваня Димитрова

Той ни напълни колата с кабели, бои, лакове, четки, кошчета, закачалки, разклонители. Дори неща, които не бяхме поискали.

Сега мястото е постоянно пълно със студенти, с живот. Направихме и свободна библиотека - "Вземи книга, Остави своя." После събрахме пари, сами купихме рутер. И сега вече там си има и свободно Wi-Fi. Сега ни е страшно уютно и приятно.

Чистихме около корпуса. Садихме брезички. С две думи - променяхме нещата, които искахме да променим.

Когато има вече изградена организация, много повече са готови да се включат. За ремонта на фоайето, дори идваше един човек от село до Търново. На 80 години. Беше изнамерил контакти. И всяка събота и неделя идваше и ни помагаше.

От една фирма ни дариха сладки изделия. Нямахме пари за храни и напитки и се изхранвахме с вафли, с които поне по обед се подкрепяхме. Включват се и странични хора.

Смятам, че е заразно. Не е масова зараза. Един след друг, от ухо на ухо.

Вече в лекциите по човешки ресурси сме включили и доброволчеството като тема. Затова колко е важно не само за тяхното удоволствие, но и за собствената им кариера. Защото на 20 години едно CV изглежда постно и като всички останали сто такива. Реално доброволчеството може да те отличи от останалите 99% от кандидатите и да покаже на бъдещите ти работодатели, че ти си активен, имаш отношение към обществото, че можеш да си управляваш времето, работиш в екип. Това развива пълния набор от умения. А това са неща, които не се преподават по програма в университета.

Да изчистим

Личен архив: Ваня Димитрова

Дъщеря ми от малка участва в такива инициативи и се кефи. Започна на 4 години. Миналата година с още едно момиче се хванаха и почистиха цялото пространство пред блока. Тогава беше на 10 години. С два чувала, два чифта ръкавици. Работа за час - два. Всичко е в главата, възпитанието и личния ни пример към децата.

За съжаление, най-често чувам реплики от сорта: "Ти си луда! За какво ги правиш тези неща? Нямаш ли семейство, което да си гледаш вкъщи. Къде си тръгнала?"

- А кои са любимите ти места в Търново? Какво би препоръчала на един турист?

- Бих му препоръчала да отиде в "ТАМ", за да послуша хубава музика или да погледа алтернативен театър. Има и едно страхотно заведение до Конниците и Художествената галерия. Гледката оттам е невероятна. Вече е отворено. Обичам да ходя до парка Света Гора. По пътеката се качваш до хълма. Има страхотна гледка оттам. Близо е до Ректората на университета.

Ако идват по работа бих им препоръчала Freedom 21 - споделено работно пространство. Доста компании си правят там обученията - Google са идвали например. Аз съм ги канила да дойдат и да изнесат обучение пред студентите в Стопанския факултет - имат обучения за дигитални умения, дигитален маркетинг. Минаха успешно и на колегите много им хареса.

Работилниците

Работим доста активно и с бизнесите в града. Каним ги не само на нашите работилници, но и да изнасят лекции, за да говорим за по-практически теми и неща.

Ето и конкретен пример. Според някои на интервю за работа не е добре да питаш за заплата. Защо да не е добре? Кога иначе да питаш? Когато те одобрят ли? "Скромността краси човека" не важи в случаите на кандидатстване за нова позиция.

Студентите научават много по време на тези практически срещи с бизнесите. Че едно CV се гледа между 5 и 7 секунди. И затова самото CV трябва да е изпипано, с представителна снимка, с нормален имейл.

В университета им даваме теорията и основите на знанията. А с тези срещи се стараем да дадем и някакви по-практически съвети. Искаме студентите да бъдат максимално подготвени за реалната среда на пазара на труда. Да не очакват, че като започнат първата си позиция ще получат мениджърска заплата или че повишенията ще идват месец след месец. Че се изисква активна работа и отдаденост. Пътят нагоре тръгва от нулата.

Личен архив: Ваня Димитрова

- Успя ли да свикнеш с града след като пристигна?
- Като пристигнах тук преди 12 години имах чувството, че нищо не се случва в града. Никой не бърза за никъде. Всички са спокойни. А аз идвах от позиция свързана с много пътуване, командировки. Не познавах никога. Нито един човек. Не знаех откъде хляб да си купя.

Иначе дълги години работех в сферата на търговията и съм свикнала постоянно да бъда на 1000 оборота. Да казвам "Хайде, по-бързо, ще изпуснем клиентите. Губим бизнес." А тук всички ми казват "Спокойно, закъде си се разбързала?". И в онези първи моменти се чудех как ще свикна да живея толкова бавно.

Лека полека взех да си изграждам среда, да се запознавам с хора. Започнах работа и тук. После продължих да преподавам в университета. И сега като вървим по улицата постоянно срещам познати. Имам чувството, че съм родена тук. Толкова ми е хубаво тук. Даже дъщеря ми се дразни и често ме пита "Ти целия град ли познаваш?"

Ден на доброволеца

Личен архив: Ваня Димитрова

Тук започнах работа в една пенсионна компания, в която работих 7 години. И покрай нея се запознах с голяма част от бизнесите и работещите хора в града. След това работех в друга фирма като HR и реално тогава половината град ми мина пред очите покрай интервютата. Преподавам и в двата университета (във Военния и във Великотърновския). Оттам контактите със студентите са повече, в големи групи и така... опознах града и го обикнах още повече.

- А успя ли да забавиш темпото?

- (Смее се.). Не, по-скоро успях да забързам близките ми. А и хубавото е, че намерих съмишленици. Като Галин например. Като Невен от Клуба на програмистите във Велико Търново. Като Калин от клуба по бягане. Надушихме се, намерихме се. Постоянно си помагаме. Като семейство сме.

Обичам и да идвам в "ТАМ". Да си пия чайче, да си седя на табуретчиците, да чета книга, да си говоря с хората, които познавам. Все едно съм си вкъщи. Но хубавото е, че не ми се налага да домакинствам (Смее се.).

Личен архив: Ваня Димитрова

- Как успяваш да се справиш с всичко (със съпруг, с две деца, с котка, с много задачи) и как презареждаш?

- Не знам (смее се). Някак успявам. Може би за сметка на много неща, от които се лишавам. Времето ми за почивка е крайно ограничено. Но успявам да презаредя с други неща. Може би защото съм работохолик и работата ме зарежда. Бездействието ме разболява.

Лятото обичам да дръпвам към планината и да походя на спокойствие. Поне една седмица си позволявам да съм офлайн.

Миналата година бях на рафтинг из Сърбия. Имаше голям адреналин и пищене. Водата беше много студена. Предпочитам такъв тип туризъм пред някакви павета и град.

Предишните ни срещи с вдъхновяващите лица на Велико Търново може да прочетете тук: