17-11-2017 20-11-2018

Тристранният съвет отхвърли трите проектобюджета: какви са аргументите

Критиките са от работодателите и синдикатите, правителстввото обаче ще вкара проектозаконите в Народното събрание

Снимка: БТА

Тристранният съвет отхвърли трите проектобюджета: какви са аргументите

12:58 | 27 април 2023 28 4641 Снимка: БТА

Само правителството харесва трите проектобюджета - на НЗОК, ДОО и държавния. Това стана ясно от заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество, провело се днес. И синдикатите, и работодателските организации отхвърлиха трите проекта. Това, че някои организации, одобриха по принцип предложенията, не направи картината по-розова.

Не е постигнато съгласие по нито един от трите разглеждани проекта - за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), каза след заседанието вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

За държавния бюджет

Тристранният съвет не постигна съгласие по проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г. , като главната причина за това е заложеният бюджетен дефицит, който ни отдалечава от еврозоната.

На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4 % от брутния вътрешен продукт, което е почти 12 млрд. лева.

Ако бъдат направени всички планирани разходи и се съберат така разчетените приходи, ще се наложи допълнително дългово финансиране от 13,7 милиарда лева тази година.

Принципите, които са използвани и бяха валидни за изготвянето на предходните два бюджета, са валидни и за този, каза Лазаров, цитиран от БТА. Отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи, допълни той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант на приходите, а за разходите е реалистичен вариант, каза още Лазаров след края на заседанието.

Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, циктирана от БНР, че изчисленията са направени на база на действащото законодателство и без предложените от служебния кабинет приходни мерки, които са в промените в данъчните закони. Те обаче не срещнаха политическа подкрепа (има предвид налагането на еднократен данък свръхпечалба - б.р.), каза Петкова.

През 2023 г. прогнозираните приходи са общо в размер на 65,8 млрд.лв., като 51,8 млрд.лв. от тях са данъчно-осигурителни приходи, 9,9 млрд.лв - неданъчни приходи, 4 млрд.лв. - помощи и дарения. Ръстът на приходите в сравнение с 2022 г е само един милиард лева, отбеляза зам.-министърът. Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 % по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 процента. Прогнозната оценка на приходите е на база на основните параметри на макроикономическата прогноза и при запазване на действащата данъчна политика - без нови данъци, без промени в основните данъци, включително действащи стандартни намалени данъчни ставки, като основният акцент е подобряване на събираемостта на приходите, каза още Петкова.

Въз основа на допусканията, за периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд.лв, което е 25,3 % от БВП, а към края на 2025 г. да достигне до 33 % от БВП, посочи още Петкова.

Добрин Иванов от АИКБ бе категоричен: Трябва да се намерят възможности за ограничаването на бюджетния дефицит до нормативно установения от Закона за публичните финанси размер до 3%. В средносрочната прогноза е изчислено, че за следващите две години бюджетният дефицит ще продължи да бъде над 3 %, което отдалечава България от основния ѝ приоритет - членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период, каза Добрин Иванов.

Станислав Попдончев от БСК подкрепи Иванов от АИКБ. От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3% и засега да не се правят радикални промени в данъчната система, каза той.

Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва, каза на свой ред Цветан Симеонов от БТПП.

Подобни са становищата и на КРИБ и ССИ. От КТ "Подкрепа" и от КНСБ изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите лица. Любослав Костов от КНСБ заяви, че растежът на икономиката, а оттам и на приходите в хазната, са доста подценени. В същото време са заложени разходи, които няма да бъдат реално извършени. "Налице е значително фискално пространство, според нас, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата, още един ръст от 1 юли на 850 лева."

В изказаните становища на социалните партньори се съдържаха предложения, които са свързани с промяна на един или друг параметър, на провеждането на една или друга политика. От служебното правителство категорично поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет заяви социалният министър.

За бюджета на ДОО

Въпреки че НСТС не постигна съгласие по проектобюджета на ДОО, Лазаров каза, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя внесения законопроект. Приходите в бюджета на ДОО са заложени над 11 милиарда лева, а разходите ще надхвърлят 21 милиарда и 794 милиона лева, като в общите разходи доминират тези за пенсии.

НОИ очаква броят на пенсионерите да продължи да намалява. Средномесечният брой на пенсионерите за 2023 г. ще намалее до около 2 милиона 26 хиляди и 300 пенсионери.

В проектобюджета на ДОО е заложено още пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на миналата година, да бъдат осъвременени с 12 на сто от 1 юли 2023 г. Максималният размер на пенсиите се запазва на 3 400 лв. през цялата година. Средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7 на сто и се очаква да достигне 788 лева.

Защо бизнесът не подкрепи проекта. АИКБ не е съгласна с това, че делът на доходите от пенсиите се увеличава за сметка на дохода от пенсии. Иванов посочи, че средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7%. АИКБ не подкрепя и три дни болничен да са за сметка на работодателя. Станислав Попдончев от БСК отбеляза като проблем рязкото увеличаване на дефицита в общественото осигуряване. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също не подкрепиха проекта. БТПП и Съюзът за стопанската инициатива дадоха принципна подкрепа.

КНСБ подкрепя увеличението на пенсиите да мине само по т.нар. швейцарско правило, посочи Гонева. При условие че бъдат направени две промени в проекта преди внасянето му в Народното събрание, ще имате подкрепата на КНСБ - повишаване на минималното обезщетение за безработица и повишаване на максималния осигурителен доход, заяви Ася Гонева. Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" отхвърли представения бюджет, като каза, че в него няма сериозни параметрични промени. С изключение на пенсиите, които ще бъдат осъвременени по силата на Кодекса за социално осигуряване, всички останали обезщетения остават на нивата на 2022 г.

За бюджета на НЗОК

След като бяха представени основните параметри на проектобюджета на НЗОК от работодателските организации го разкритикуваха. Добрин Иванов от АИКБ каза, че здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика, допълни той. Станислав Попдончев от БСК пък отбеляза не можгат да подкрепят бюджета заради липсата на политики, допълни той.

Свилена Димитрова от КНСБ подкрепи становището на работодателските организации и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява.

Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" изрази резерви по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече.

ИЗБРАНО