Тристранката удари на камък за пенсии, майчински и ТЕЛК
Проекти на БСП и на МС не получиха достатъчна подкрепа
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие и по двете теми, за които се събра днес. Тристранката отхвърли проекта на БСП за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), а проектът на МС за медицинската експертиза при трайно намалената работоспособност не получи достатъчна подкрепа.
"БСП за България" предложи два законопроекта за промени в КСО. С единия се предлага пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, да се преизчислят от 1 юли 2023 г. с 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж. А също така - пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2000 г., включително, да се преизчислят от 1 юли, като индивидуалният коефициент се умножи по средномесечния осигурителен доход за 2021 г., след което размерът на пенсиите да се определи при условията и по реда на чл. 79, 75 и 79 от кодекса.
Социалните партньори не постигнаха съгласие и по другия законопроект за изменение в КСО. С него се предлага размерът на обезщетението при отглеждане на дете до двегодишна възраст да бъде обвързан с размера на минималната работна заплата. В мотивите се посочва, че целта е трайно уреждане в законодателството на размера на обезщетението, съобразено с икономическата динамика в страната. Вносителите уточняват, че за 2023 г. предвиденото обезщетение е 710 лв, въпреки че за 2023 г. МРЗ е 780 лв.
Не беше одобрен като цяло проектът за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Някои от партньорите дадоха принципната си подкрепа за предложението, други обаче не го приеха.
Намерението е с промените да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ), осъществявана от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК). С друга част от предложенията се предвижда регламентиране на задължението на Районните здравни инспекции да уведомяват служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че статутът на ТЕЛК- такъв, какъвто е, "просто трябва да бъде премахнат". Тук ни се предлага нещо кардинално противоположно, отбеляза той. Желязков определи ТЕЛК като "универсален ключ" за социални придобивки, цитира думите му БТА.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара (БСК) каза, че организацията подкрепя направените предложения. Той изрази притеснение дали общинските болници ще имат капацитет да се справят със задълженията, които им вменява проектът на постановление.
Михаела Михайлова заяви, че Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепя направените промени. Предлагаме да бъде изготвена програма за контрол на лекарските комисии, която да е в дългосрочен план, посочи още тя.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България определиха предложенията като стъпки в положителна насока, които ще доведат до подобряване на медицинската експертиза и на комисиите, на които тя е възложена. Оттам коментираха, че се споделят притесненията за капацитета на общинските болници.
От Съюза за стопанска инициатива изразиха подкрепа за проекта на постановление.
След като представи притесненията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Ася Гонева заяви, че синдикатът се въздържа от подкрепа. Имаме сериозни притеснения, че добрите намерения, които несъмнено са в посока да създадат условия хората да не чакат с месеци и години произнасянето на специализираните комисии, могат да останат само на хартия поради това, че всички сме наясно с кадровото обезпечение на системата, отбеляза тя. В над 60 страници мотиви никъде не видяхме как се гарантира обективността за документацията, по която ще се произнасят комисиите. Не видяхме как се проследява отговорността по цялата верига от медицинските лица, които предлагат, подготвят и обезпечават целия комплект от документи, коментира още Гонева.
Вицепрезидентът на Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" Иоанис Партениотис заяви подкрепа за предложенията.
Вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров каза, че онова, което е направено, е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит за ускоряване на процедурите. Това, което е предложено, се концентрира върху принципите, които в момента работят, коментира още той. Лазаров обясни, че се цели правилата да се спазват от всички комисии.