Стряскащи данни за дефицита на кадри, след 10 г. няма да има кой да работи в България

Проблемът е в топ 3 на бизнеса у нас, коментира Васил Велев

Снимка: БТА

Стряскащи данни за дефицита на кадри, след 10 г. няма да има кой да работи в България

Проблемът е в топ 3 на бизнеса у нас, коментира Васил Велев

14:23 | 5 декември 2024 | Редактор : Лилия Чалева 29 3059 Снимка: БТА

Проблемът с човешките ресурси, недостигът на подготвени специалисти с нужното образование и квалификация, е в първите три посочени проблема от бизнеса в последните близо 10 години, а в последните няколко години е на второ място веднага след проблемите с несигурността, които са в световен мащаб, и върху които не можем да влияем. Това отбеляза председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на кръгла маса "Връзката между образованието и пазара на труда: Изграждане на привлекателни професии и адресиране на текущите предизвикателства - необходими промени и реформи" в София, организирана от Асоциацията, предаде БТА.

Велев добави, че трайното справяне с този проблем е свързано с реформи в образованието. Той представи анализ на АИКБ на идентифицирани проблеми в системата на образованието от гледна точка на пазара на труда.

Според него е необходимо представените данни да ни стреснат повече, за да може с повече воля и характер да ускорим реформите, защото иначе след 10 години съвсем няма да има кой да работи в България. Анализът доказва отново, че има зависимист между образованието и стандарта на живот, и ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Данните, които са за 40-годишен период, показват, че колкото по-високо е качеството, мерено чрез обективни оценки от тестове, толкова по-висок е средният ръст на БВП, отбеляза Велев.

Той цитира данни от 2022 г. от резултатите от участието ни в Програмата за международно оценяване на учениците PISA, провеждани сред деветокласниците, като коментира, че те са плачевни и се влошават, а това са хората, които идват на входа на висшите училища и на входа на пазара на труда.

В ЕС сме на предпоследно място по резултати от тестовете по трите направления, след нас е Кипър, и сме между Монголия и Молдова измежду всички страни, които полагат този тест, много под средното за ОИСР, отбеляза Велев. Спрямо средното за ОИСР България се представя не спрямо върховите постижения, а спрямо средното - имаме два пъти повече двойкаджии по математика, четене и наука и три пъти по-малко отличници по математика, три пъти по-малко по четене, 3,5 пъти по-малко по наука, което е тъжно да го гледаме, коментира Велев. Той добави, че въпреки това за всеки завършил средно образование има по две места за първи курс във висшите училища у нас и въпреки че половината са двойкаджии в 9 клас, а голяма част от тях не завършват средно образование.

Според данните, завършилите професионално образование от 2018 г. са намалели с една трета - от 23 000 до 15 300 през 2024 г. Завършилите средно образование намаляват с 20 процента, намаляват и завършилите основно образование с около 15 процента. От АИКБ отчитат също, че достатъчно млади хора не завършват професионално образование, както и че самата структура на професионалното образование не е добра и не съотвества в достатъчна степен на търсенето и на пазара на труда, на заетостта днес и заетостта в динамика утре. Затова от АИКБ смятат, че е необходимо да се популяризира професионалното образование у нас, да има обществено-комуникационни кампании, които да се проведат от държавата и бизнеса, а също и да се популяризират модели, за да може повече и по-способни млади хора да бъдат насочени към специалности, необходими на пазара на труда.

Велев цитира и данни за съотношение на завършилите средно образование и държавния план прием. В последните три години съвпада броят на завършилите с държавния план прием в държавните училища. За учебната година 2023/24 от 39 556 завършили средно образование, 4000 заминават да учат в чужбина. Освен държавния план прием, като се прибави и платеното висше образование в държавните университети и частните университети, данните показват, че има 70 672 места за първокурсници при два пъти по-малко възможни кандидати от завършилите средно образование или на един кандидат-студент има две места в първи курс, при положение и че половината в 9 клас са двойкаджии. Велев коментира, че тази ситуация беше започнала да се променя към по-добро във времето, като даде примери, че от 2015 г. до 2020 г. държавният план прием се редуцира от 58 000 на 38 600 като запълняемост, неговото изпълнение се повиши от 85 процента на 96 процента. Той беше преструктуриран в съответствие с потребностите на пазара, бяха намалени специалностите, които са по-малко търсени и където недостигът е много по-малък, за сметка на тези, които са търсени и има голям недостиг - социалните, стопанските и правни науки бяха намалени, а техническите, медицинските, природо-математическите бяха увеличени или запазени. След 2020 г. обаче тръгнахме да разваляме постигнатото и в момента сме се върнали там, където бяхме преди тези усилия, отбеляза Велев.

Представените от АИКБ данни показват още, че капацитетът на висшите училища у нас да обучават студенти през 2024 г. е 418 000, а обучаваните студенти са 182 000 и запълняемостта на капацитета е 43,7 процента. От тях се дипломират 121 000, от които 104 000 остават на работа в България, а от тях на позиции, изискващи висше образование, са 63 000. Поддържаме капацитет за 418 000, данъкоплатците плащат за толкова, а получават продукция за 63 000, обобщи Велев.

Данните отчитат, че тези, които завършват медицина, математика, инженерни науки се реализират на позиции, изискващи висше образование в много по-голяма степен от тези, които завършват администрация и управление, икономика, туризъм. Макар и да е по-малка безработицата сред висшистите, се вижда, че безработните, завършили социални дейности, туризъм, психология, социология, администрация и управление са много повече като процент от завършилите медицина, математика, металургия, инженерни науки, посочи Васил Велев. Той добави също, че имаме много повече социални, стопански и правни науки, тези, които не се реализират на позиции, изискващи висше образование и сред които безработните са повече, и по-малко от тези, които са търсени и се реализират добре - технически науки, природни науки.

Анкета сред работодатели за търсените специалисти със средно професионално образование за 2025 г., цитирана от Велев, показва, че най-много са за архитектура, строителство, техника, производство и преработка.

В анализа на АИКБ членовете на организацията формулират десет въпроса, важни за дискусия по проблемите на образованието у нас. Сред тях са как да направим така, че план-приемът и структурата на заетостта в България да вървят успоредно, а не да се пресичат, необходима ли е промяна или надграждане на принципа на финансиране на образованието "парите следват ученика и студента".

Поставя се също въпросът за капацитета на висшите училища. Посочвайки, че това се сблъсква и с автономията на университетите, Велев каза, че от Асоциацията са отправили препоръки България да се разглежда като един регион. Това е важно, за да се затворят вратичките за откриване на нови и нови филиали и висши училища в малка България, при условие, че вече има толкова много, че в над 95 процента от тях няма никакъв конкурс, приема се с тройки от дипломите, ако останат свободни места, аргументира се Велев.

Други въпроси, които задават членовете на АИКБ, са как младежите да се насочат към техническите науки от по-ранна възраст и повече от тях да открият в себе си способности и интерес към науката, техниката и математиката. В това отношение задължителна матура по математика решение ли е или трябва да се търсят други стимули за насочване към инженерните индустрии и технологиите, посочват от АИКБ.

Важно е да се обсъди също въпросът за полагане на труд след 14-годишна възраст по време на задължителен стаж, което да донесе както практическо обучение, така и да се постигне възпитателен ефект чрез труда, както и дали учебната година трябва да се удължи, като започне от 1-ви септември.

Други въпроси, поставени от АИКБ, са за мястото на бизнеса в управлението на образованието у нас - при формиране на план приема, програмите и специалностите, при оценяване на резултатите. Велев посочи, че има система за договори с работодателите, която не работи добре. По думите му очевидно трябва да се направи нещо и повече такива договори да се сключват между студенти и предприятия. От АИКБ питат още трябва ли да има безплатно висше образование за всички или трябва да има за тези, които са търсени на пазара на труда, не просто безплатно, а допълнителни стимули за насочване на повече млади хора; бакалавърската степен за някои специалности може ли да стане след тригодишно обучение; трябва ли да има 12 клас, за да се завършва средно образование.

ИЗБРАНО