Смъртоносните наводнения нагнетяват фискалното напрежение в Централна Европа
Щетите се оценяват на около 10 милиарда долара в Чехия и Полша; чешкият бюджетен дефицит ще надхвърли целта; Полша, Румъния и Унгария са изправени пред продължителни дефицити
Само преди седмица, преди смъртоносните наводнения да обхванат Централна Европа, Чешката република изглеждаше на път да стане първата страна в региона след COVID-19, която успя да намали бюджетния си дефицит твърдо под тавана от 3% от БВП, определен от правилата на Европейския съюз.
Сега тази малка победа за публичните финанси виси на косъм, тъй като Чехия и Полша, които поеха тежестта на потопа, пресмятат неговата цена, отбелязва Ройтерс (Reuters).
По оценки на местните власти щетите върху инфраструктурата могат да достигнат общо 10 милиарда долара само в тези две страни. Министърът на финансите на Полша каза, че 5,6 милиарда долара, отпуснати от фондовете на ЕС, ще покрият някои, но не всички разходи за възстановяване от наводненията.
Икономическите загуби, свързани с екстремните метеорологични условия, увеличават напрежението върху държавните финанси в регион, все още притиснат от последиците от пандемията и скока на инфлацията след нахлуването на Русия в съседна Украйна през 2022 г.
След пандемията, когато страните-членки на ЕС оставиха временно настрана клаузата от Пакта за финансова стабилност, че трябва да поддържат годишен дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, то по този съотношенията по този показател в региона нараснаха до 9% в Румъния и 7% в Полша и Унгария, изтъква Ройтерс.
Инфлацията и изборите в Полша, Унгария и Румъния - с неизбежните обещания за щедрост - допълнително възпрепятстваха съкращенията на дефицита.
По-големите военни разходи, свързаните с инфлацията разходи за пенсии и за обслужване на дълга също разтягат бюджетите.
В четвъртък чешкото финансово министерство заяви, че ще задели 30 милиарда крони (1,3 милиарда долара), или 0,4% от БВП, за покриване на щети от наводненията, като заради това актуализира бюджета за 2024 г., с 25% над първоначалната оценка на икономиста на ING Давид Хаврлант в началото на тази седмица.
Това може да тласне чешкия дефицит по-близо до 3-те процента от първоначалната цел 2,5%, като вече се прогнозира по-висок спрямо по-ранните прогнози дефицит за следващата година.
"Възможно е въздействието върху държавните разходи да е по-голямо в зависимост от крайните оценки на щетите, а някои страни, като Чехия и Полша, вече обявиха незабавна по спешност фискална подкрепа", каза Щефен Дайк, старши вицепрезидент на Moody's Ratings.
Неочакваният натиск върху чешките финанси подчертава мащаба на предизвикателството, пред което са изправени останалите източноевропейски страни-членки на ЕС, които все още се борят с по-големи дефицити, вариращи от близо 7% в Румъния до повече от 5% в Полша и Унгария.