След бойкота в Хърватия: Удвоиха списъка с контролирани цени, търговски вериги сами ги свалят
Правителството включи 70 продукта в търговията на дребно под пряк контрол
Правителството на Хърватия днес прие решение относно мерките за пряк контрол върху цените на определени продукти и определени категории стоки в търговията на дребно. Обявен е нов списък от 70 продукта с ограничени цени - с 40 повече от предишния, приет през септември 2023 г. Новите мерки на правителството, под формата на Закон за извънредните мерки за контрол на цените, ще бъдат внесени в спешна парламентарна процедура, предаде БТА.
Още по темата
Относно тезата, че високото ДДС е отговорно за високите цени, министърът на финансите Марко Приморац каза пред телевизия ХРТ, че въпреки високата ставка на ДДС в Хърватия от 25 процента, една от най-високите в ЕС, това не означава, че тя е аргумент за повишение на цените. Още през 2022 г. правителството намали на 5 процента ставката на ДДС за широка гама продукти "от полето до масата", включително хляб, свинска кайма, цяло неразфасовано, пиле, прясно мляко, яйца категория М, слънчогледово олио, свински и телешки врат, портокали, лимони, ябълки, лук и праз, зеле, картофи, зрял боб, моркови и др.
Законът за извънредните мерки за контрол на цените трябва да влезе в сила от следващия петък, 7 февруари. Търговците ще имат седем дни за корекция на цените и приспособяване към изискванията на закона. Така например, всеки търговец ще трябва да отбележи със специален знак стоките с таван на цената, както и да избере поне един продукт от определена категория стоки, който ще бъде с ограничена цена - например, от всички видове спагети, предлагани в магазина, поне една марка трябва да бъде с ограничена цена, а може да има и повече, което зависи от търговеца на дребно.
Консултанти и представители на бизнес асоциации защитават търговците, като се аргументират с високите данъци и огромния и скъп държавен апарат. Според тях бойкотът може да се отрази неблагоприятно и върху доходите на служителите в магазините. Консултантите и представителите на бизнес асоциации също така смятат, че цените не са високи заради маржовете на търговците, съобщава в новините си Хърватската телевизия (HRT).
"Ако не става дума за маржовете, защо тогава един и същи продукт в една и съща търговска верига има по-висока цена в Хърватия, отколкото в западните страни", коментират граждани в Загреб. Те искат в деня на бойкота търговците да възприемат сериозно техния протест и предупреждават, че ако трябва, буквално за нищо няма да плащат - не само в магазините, но и в сферата на услугите - фризьорски, банкови, пощенски, туристически, както и доставка на продукти и храна за вкъщи.
Търговска верига, която не е засегната от едноседмичния бойкот, днес обяви, че намалява цените на 250 стоки средно с 10 процента от събота, 1 февруари, до 1 юни. Часове по-късно друга търговска верига обяви намаление на редовните цени на повече от хиляда стоки, които ще бъдат пуснати в продажба от 5 февруари.
От вчера в Хърватия започна нов бойкот - за една седмица. До 5 февруари вечерта е обявен бойкот на три определени търговски вериги и на три вида продукти - всички видове газирани напитки, бутилирана вода и перилни препарати.
Преди това организаторът и координатор на бойкота на цените в страната - платформата "Ало, инспекторе", обяви за днес бойкот на всички магазини и продукти, както физически в магазините, така и онлайн.
"Необузданото повишаване на цените се превърна в печалбарство за сметка на потребителите, които са останали незащитени от ветровете на алчността и нечувствителността. И казахме: "Стига!", цитира организаторите на бойкота портал danas.hr.
Онлайн изданието на в. 24 сата обявява данни за цената на хляба през последните пет години. Според данни на Евростат, цитирани от изданието, цените на хляба в европейските страни са се увеличили значително, като най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария, където цената на хляба е нараснала с цели 113 процента. Следва Полша с ръст на цените от 75 процента, а Република Северна Македония заема трето място с ръст от 65 процента.
Сред страните с голямо увеличение на цените на хляба са още и Словакия (62 процента), Румъния (55 процента) и балтийските страни Литва, Латвия и Естония, където цените също са се повишили значително. В Хърватия цената на хляба се е увеличила с 58 процента, докато в съседната Словения е отчетен ръст от 36 процента.