След 22-часово пленарно заседание, близо 15 часа дебати и ударно среднощно гласуване депутатите приеха на второ четене макрорамката на държавния бюджет за 2025 г.

Петък ще е почивен ден за парламента за компенсация на извънредния труд, решиха още народните представители.

В бюджета за тази година не се предвижда увеличение на данъците, а заложеният бюджетен дефицит е в размер на 3% от БВП. 

Самото гласуване на текстовете продължи три часа, тъй като за първи път, по предложение на бюджетната комисия, първо се състояха дебатите по всички теми и пера в бюджета разбъркано, а едва след това - гласуването им. До този момент бюджет на второ четене се е гласувал винаги текст по текст. 

Макрорамката за 2025 г. беше защитена в залата от финансовия министър Теменужка Петкова в присъствието на почти целия Министерски съвет.

"Ръстът на разходите само за здравни и осигурителни плащания за 2025 година спрямо 2024 година 5,5 млрд. лева. Само по този показател. ние сме едва от два месеца в това управление, няма как ние да сме генерирали тези разходи от 18 млрд. Пак казвам, дайте да си признаем и да кажем, това е ефекта от последните четири години", каза Петкова.

Снимка: БТА

Повечето от предложенията между двете четения, с много малки изключения, бяха отхвърлени още по време на бюджетната комисия. Гласуването в залата само потвърди това, предаде БНТ.

Текстът с разпоредбите на член първи бе гласуван след приемането на преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2025 г. и беше подкрепен от 138 депутати, 78 бяха "против", а двама - "въздържал се". Според приетите текстове от Закона за държавния бюджет за 2025 г. не се предвижда вдигане на данъци и се залага дефицит от 3% от БВП.

Предвидените приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)- нето, са в размер на 29 476 565 700 лева. От тях за общините са предвидени 8 925 909 100 лв., за Държавното обществено осигуряване - 12 173 500 700 лв., за Националната здравноосигурителна каса - 3 700 837 000 лв.

За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е 2 020 542 300 лева.

Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.

Дефицитът бе гласуван отделно със 152 гласа "за", 58 "против" и двама "въздържал се", предаде БТА.

Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в бюджета за миналата година в размер на 4,5 млрд. лв.

По бюджета на съдебната власт приходите, помощите и даренията са в размер на 152 000 000 лв. Разходите са в размер на 1 338 306 600 лв. Трансферът от държавния бюджет е в размер на 1 214 306 600 лв.

С гласуваните текстове се определят бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва: за Висшия съдебен съвет в размер на 84 532 500 лв., за Върховния касационен съд - 34 560 000 лв., за Върховния административен съд - 42 937 100 лв. Бюджетните разходи за прокуратурата са 492 157 500 лв, а общо за съдилищата в страната - 705 848 400 лв.

Депутатите гласуваха още текстовете, свързани с бюджетите на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. В бюджета на Министерския съвет са предвидени и средства за Рилския манастир - 600 000 лв., за Троянския и Бачковския манастир за 2025 г. са заложени по 200 000 лв., а за българските православни църковни общини в чужбина средствата са в размер на 919 500 лв.

Преди края на заседанието депутатите приеха предложението на народния представител Мая Димитрова отБСП да няма редовно пленарно заседание днес, 21 март.

На финала министърът на финансите Теменужка Петкова благодари на всички, които са подкрепили приемането на второ четене на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Тя посочи, че това е била отговорната и държавническа позиция.

"Със сигурност бюджет 2025 г. можеше да бъде и по-добър, но условията, в които той бе съставен, го направиха възможния бюджет. Надявам се с общи усилия да направим така, че да стабилизираме публичните финанси на България и за 2026 г. да направим така, че да имаме по-добър бюджет и да бъде първият бюджет в евро", каза министър Петкова.

Народните представители гласуваха утвърждаване на обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,6 млрд. лв.

ИЗБРАНО