Синдикатите се обявиха за увеличение на корпоративния данък, като КНСБ дори "фиксираха" ставката на 15% (каквато е и обсъжданата ставка за глобален корпоративен минимален данък).

Не може да не се отбележи ниската степен на амбиция за корпоративното подоходно облагане. Ние искаме 15 процента да стане данък печалба върху доходите на юридическите лица, тъй като средноевропейските ставки са много по-високи, каза по време на заседанието на тристранния съвет Любослав Костов от КНСБ, цитиран от БТА.

Ставката на корпоративния данък в момента е 10 на сто*.

Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък, каза на свой ред Ваня Григорова от КТ ''Подкрепа''. Тя допълни, че има някакво осъзнаваме от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. Време е да преразгледаме изцяло данъчната система, посочи Григорова.

Според съобщенията досега, коалиционното правителство обаче не възнамерява да променя данъчната система.

1,250 млрд. лв. трябва отнякъде да се вземат, за да се възстанови минималната справедливост за обществото. Над 200 млн. лв. могат да дойдат от отмяната на намаленото ДДС върху заведенията и ресторантите, каза Григорова. По думите й при отпадане на максималния осигурителен доход над 3 млрд. лв. ще влязат в осигурителните фондове, което ще освободи средства от държавния бюджет за всички останали дейности, присъщи на държавния бюджет.

Иначе социалните партньори - и от бизнеса, и от синдикатите, подкрепиха без възражения внесените за обсъждане в Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ проектопромени в Закона за корпоративното подоходно облагане, главно свързани с въвеждане на разпоредби на европейска директива по отношение на правилата и несъответствията на хибридни образования. Предложени са промени, свързани с уточняване на данъчното третиране на резултата от продажбата с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг в случаите, когато се прилагат международните счетоводни стандарти.

Предложени бяха и някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - когато има починали еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, да бъде предоставена възможност на наследниците да подадат декларациите и съответните необходими документи. Това беше празнота в закона, отбеляза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, която представи предложенията.

По време на обсъжданията бе предложен и проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, с които се въвеждат няколко европейски директиви. Първата е за определяне на общия режим за облагане с акциз. Втората е за изменение на директивата за хармонизиране структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Трета е за изменение на ДДС директивата, която е относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на ЕС.

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара,  Българската търговско-промишлена палата и Съюзът за стопанска инициатива заявиха, че подкрепят предложенията за промени. От КРИБ се въздържаха от подкрепа.

От БТПП предлагат да се определи нула лева акцизна ставка за мегаватчас електроенергия, която е произведена за собствени стопански нужди от предприятия. Това би било в унисон с цялостната политика по Зелената сделка и насърчаване на инвестициите в подобни инсталации. Второто предложение на палатата е да отпадне задължението за лицата, които използват собствена електрическа енергия, произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5 мегавата.

ССИ предлага да се предвиди още една форма на обезпечението, което се предоставя от лицензирания складодържател пред митническите органи - а именно да има възможност като такова обезпечение да се използват и застраховките.

КНСБ и КТ "Подкрепа" също подкрепиха предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

*Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. С корпоративен данък се облагат:

  • печалбата на местните юридически лица;
  • печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
  • печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България;
  • печалбата от дейността на определени организатори на хазартни игри.