17-11-2017 20-11-2018

Щедрите увеличения на заплати, пенсии и майчински не минаха в Тристранния съвет

Социалните партньори не постигнаха съгласие по предложените законопроекти, дъпрайки чергата в различни посоки

16:07 | 22 ноември 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 71 11597 Снимка: БТА

Без да е изненадващо, извънредно събралият се Национален съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по внесени законопроекти за повишаване на минималната заплата, пенсиите и майчинските.

По някои от предложениета на едно мнение бяха синдикати и вносители, по друго се разминаха самите синдикати; бизнесът беше опозиция на всяко от предложенията, както впрочем и правителството.

Минималната заплата

БСП пое инициативата да предложи минималната работна заплата да е 50% от средната брутна заплата за страната за предходните 12 месеца, това е един от вариантите, гласуван от Европейския парламент в съответната директива. БСП предлагат промяната да се уреди с Кодекса на труда в механизма за определяна на минималното възнаграждение.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министерството на финансите (МФ) се обявиха против, тъй като служебното правителство не предлага нов проектобюджет за 2023 г, а проект за удължаване на действащия финансов план на държавата, съответно запазване размера на минималтана заплата на 710 лв.

Председателят на социалната комисия в НС Георги Гьоков (до неотдавна министър на труда) каза, че ако минималната заплата не се вдигне със 140 лв.(до 850 лева) после ще трябва да се вдигне с 300 лв.

"При 710 лева минимална работна заплата, реално от работника или служителя се получават 549 лева след удръжка върху доходите, а линията на бедност за следващата година ще е 504 лева, тоест хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лева над новата линия на бедност. Кой ще обясни, че работят, но са работещи бедни, защото минималната работна заплата не им осигурява достоен живот?"

Бизнесът отхвърля "депутатска" промяна на минималната заплата. Смята, че минималната заплата трябва да се определи по механизъм, договорен със синдикатите. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал отбеляза, че в седем икономически дейности в страната са заети над 500 000 работещи, средното възнаграждение в момента там е под 1500 лв., а заплащането по области също се оказва проблем.

"В 22 от общо 27 области в страната, средната работна заплата е под 1500 лева. В осем области в страната средната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лева ще доведе до това, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71 процента."

Синдикатите, разбира се, приветстваха законопроекта на БСП. Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов подчерта, че аргументите на бизнеса да се противи на договаряне на механизъм за минимална заплата са едни и същи. "След като бъде направена тази първа стъпка (предложението на БСП), ние можем да направим останалото - да уговорим минимални работни заплати по икономически дейности - нещо, което безуспешно се опитваме да направим 4-5 г., ако не и повече". Всъщност бизнесът също предлага договаряне на минималната заплата по икономически дейности.

Индексация на пенсиите

БСП предложи две преизчисления на пенсиите - от 1 януари 2023 г. и от 1 юли 2023 г. Отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии да се преизчислят от първи януари 2023 г. по формулата от 1,35 процента за всяка година реален осигурителен стаж.

"Продължаваме Промяната" предлага пенсиите да се индексират със 100% от нарастването на средния осигурителен доход или със 100% от нарастването на инфлацията, в зависимост от това кой показател е по-изгоден за пенсионерите. В момента съотношението, с което се индексират пенсиите е поравно разпределено между половината от инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход (т.нар. швейцарско правило).

"По-нататъшни преизчисления въз основа на един или друг параметър в пенсионната формула водят единствено и само до задълбочаване на неравенствата, от една страна, и от друга - нарушаване на осигурителния принос", заяви по време на заседанието на Тристранния съвет служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

В проекта, с който служебното правителство предлага, е предвидено само осъвременяване на всички пенсии с 12 процента от юли 2023 г.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че подкрепя като цяло предложението на БСП. Ася Гонева обаче заяви, че КНСБ не го подкрепя.

Тристранният съвет не одобри и законопроекта, свързан с промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС. Той предвижда да се разшири дефиницията за действителен осигурителен стаж, като за такъв се смятат периодите на наборната или мирновременната алтернативна служба, както и времето, в което репресирани са били в лагери след 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 г.

Лазар Лазаров заключи, че всички проекти, внесени от различни депутати и парламентарни групи, противоречат на Закона на публичните финанси, тъй като в бюджета няма предвидени съответните средства.

Законопроектите не срещнаха подкрепа и от бизнеса. Някои от работодателските организации изтъкнаха, че промени относно пенсиите трябва да стават само в бюджетна процедура, каквато към момента няма.

Повишаване на обезщетенията за майчинство

Отново БСП стана инициатор на предложение за промяна на закон - този за семейните помощи за деца. Предлага при раждане на второ и трето дете родителите да получат еднократна помощ от 10 минимални заплати, ако са се осигурявали в предходните 24 месеца. Предлага се също еднократни помощи в началото на учебната година да получават не само семействата с деца записани в първи клас и осми клас, но тези във втори, трети и четвърти клас. Мерките са мотивирани с инфлацията, но и с тежката демографска ситуация в България и се оценяват на допълнителни 90 милиона лева.

Георги Гьоков отбеляза, че "всички хора се стичат в София за по-голяма работна заплата, в същото време в София няма детски градини и ясли". "Всички говорим за демография, ама само говорим. Някой може ли да ми каже една мярка, предприета в България през последните 10 години, която да е реална в подкрепа на демографията."

МТСП обаче смята, че принципът при определяне на обезщетението за майчинство трябва да се запази. Министър Лазаров заяви, че МТСП не поддържа законопроекта; според МФ вносителят на законопроекта не е направил оценка колко ще струва на държавата той.

ИЗБРАНО