17-11-2017 20-11-2018

Ще поставят ли горна граница на обезщетението при пенсиониране в публични предприятия

КНСБ отхвърля мотивите към законопроекта на ПП-ДБ. А какви са мотивите на вносителите

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Ще поставят ли горна граница на обезщетението при пенсиониране в публични предприятия

КНСБ отхвърля мотивите към законопроекта на ПП-ДБ. А какви са мотивите на вносителите

12:06 | 23 януари 2024 9 900 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Народни представители от "Продължаваме Промяната - Демократична България" предложиха със свой проект да се сложи таван на обезщетенията при пенсиониране заради изкривявания, според тях, при досегашното относително неограничено положение, най-вече в държавните предприятия.

Проектът за промяна в Закона за публичните предприятия все още не е стигнал до етап да бъде разгледан в парламентарни комисии. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) побърза да се противопостави на проектозакона, като изпрати отрицателното си становище в отворено писмо до председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева.

Виж още От ПП-ДБ предлагат таван на обезщетенията при пенсиониране в държавни фирми

КНСБ отбелязва, че със законопроекта се ограничава процесът на колективно трудово договаряне (КТД) в системата на публичните предприятия. От мотивите към законопроекта лъха недоверие и обвинение към колективното трудово договаряне, които КНСБ заявява, че категорично отхвърля.

По Кодекса на труда работодателят дължи минимални обезщетения според трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са две брутни заплати, а при стаж повече от 10 години през последните 20 години - шест заплати. Член 228, ал. 2 от Кодекса на труда изрично посочва, че тези обезщетения са минимални. Той позволява да бъдат предвидени и по-големи акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Синдикатът посочва, че е против поставянето на горна граница на обезщетението на работниците и служителите от работодател - публично предприятие, както и против мотивите към законопроекта, "където ясно личат антисиндикалните послания и директните атаки и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне".

Защо КНСБ е против проекта

На първо място синдикатът подчертава, че не е възможно да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда). Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, да се сдружават и да се договарят и това, което се постигне като клауза в КТД, е задължение за работодателя, включително в Държавно предприятие "Ръководство въздушно движение" (ДП РВД). Правото на сдружаване и правото на КТД представляват ядрото на синдикализма и КНСБ категорично заявява, че няма да допусне никакви опити за дискредитиране на ролята и значението на синдикалните организации и КТД в трудовия живот на гражданите, се казва в становището.

Синдикатът обръща внимание, че предложението на вносителите влиза в противоречие с основни постановки от Преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и текстовете й за насърчаване на колективното трудово договаряне. Както и с чл.2а от КТ, според който държавата насърчава социалния диалог и утвърждава колективното трудово договаряне.

В основата на аргументите, споделя КНСБ, е един случай, при това особен, предвид голямата значимост на предмета на дейност на ДП РВД и високата рентабилност. Ето защо законопроектът е красноречив пример за ограничителен и фискален подход, основан на изключение, а не на общата практика в страната. В тази посока са и действията по отнемане на дивидентите от държавните търговски дружества, фискален подход, който не се съобразява с общата картина на регулации.

КНСБ предлага вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, да се използва пълноценно и правилно механизмът на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия. Така на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране, отбелязва КНСБ.

Синдикатът в същото време категорично не е съгласен с констатациите в мотивите към законопроекта, че става въпрос за "спорни" КТД, по силата на които се раздават безлимитно държавни и общински средства. "Ако са спорни, да бъдат оспорени по съдебен ред."

Какво предлагат вносителите на проекта

С предлаганото допълнение на Закона за публичните предприятия се въвежда горна граница на обезщетенията при прекратяване на трудово правоотношение след придобито право на пенсия, което не може да надхвърля брутното трудово възнаграждение за срок от 12 месеца. Така работниците и служителите ще продължат да бъдат защитавани от чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, но правителството, КТД и конкретният индивидуален трудов договор няма да могат да предвиждат обезщетения над горната граница.

"Предлаганата горна граница, която е два пъти по-голяма от минимално предвидената в Кодекса на труда, не е малка за българските стандарти. В същото време тя ще ограничи възможността на определени лица да раздават безлимитно публични (държавни и общински) средства чрез спорни колективни или индивидуални трудови договори", казва инициаторът на проекта, народният представител от ПП-ДБ, Димитър Найденов.

Като допълнение той посочва, че в някои сфери, като например МВР и съдебната система, е предвидена горна граница на обезщетенията. "Няма причина при трудовите правоотношения да няма подобни лимити и да се стига до ситуации, при които работниците и служителите да получават по-високи обезщетения дори от представените по-горе категории лица", добавя Найденов.

Проучване на депутата показва значителни аномалии при получаването на обезщетения при пенсиониране в държавните предприятия. В общия случай става въпрос за отношения, уредени в колективен трудов договор.

В "Ръководство на въздушното движение" (РВД), например, за последните пет години са раздадени около 20 милиона лева на нови пенсионери, като през 2021 г. четирима души се взели около един милион лева. Това прави средно около 250 000 лева на човек. От справка за получените при пенсиониране суми е видно, че в периода 2018-2022 г., са изплащани индивидуално на пенсионер суми над 370 000 лв. по силата на формула в колективен трудов договор.

Димитър Найденов, който е предприемач от Бургас и член на "Да, България", изтъква, че има огромна диспропорция между обезщетенията в частния бизнес и държавните предприятия. "Очевидно е, че чрез колективен договор (а дори индивидуално) в публичните предприятия се дължат обезщетения поради придобивана на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които далеч надхвърлят пазарните, ако се проследи практика във фирмите частна собственост. Очевидно е също така, че тези обезщетения позволяват легално да се "награждават" трудоустроени на високи ръководни позиции в публични предприятия лица, които много често са свързани под една или друга форма с принципала - държавата или общината", мотивира се Найденов.

ИЗБРАНО