С корекция на бюджета парламентът увеличи парите за общински проекти до 7,3 млрд. лева

Завишените средства в Инвестиционната програма са за периода 2024 - 2026 г.

Снимка: БТА

С корекция на бюджета парламентът увеличи парите за общински проекти до 7,3 млрд. лева

Завишените средства в Инвестиционната програма са за периода 2024 - 2026 г.

11:02 | 20 септември 2024 | Редактор : Антоанета Начева 2 530 Снимка: БТА

Депутатите приеха на първо и второ четене промени в Закона за държавния бюджет за 2024 г., свързани с актуализация в Инвестиционната програма за общински проекти. Така общо тяхната стойност достигна до 7,3 млрд. лева за периода 2024 - 2026 г., предава БТА.

Още по темата

Гласуваха в комисия актуализация на бюджета заради инвестициите на общините

За последното тримесечие постъпилите заявки за промяна на проектите са 753 броя. Част от кметовете настояват да отпаднат дадени проекти, други да бъдат допълнени, а трети - заменени.

Точката беше включена в седмичната програма за работа на Народното събрание в началото на пленарното заседание и беше разгледана на първо, а след това и на второ четене. На първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет беше гласуван със 151 гласа "за" и един - "въздържал се".

Промените в Инвестиционната програма за общинските проекти бяха разгледани вчера на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.

Промените предвиждат намаление на прогнозния бюджет за общинските проекти за настоящата година с 37 млн. лева и увеличение на бюджета по Инвестиционната програма, предвидена до декември 2026 г., с 1,115 млрд. лева. Измененията са във връзка с 349 общински проекта. Промените се предложени на база на предложения на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.

Броят на проектите в приложението нараства с 349, като общо стават 2885.

Чрез Инвестиционната програма се подпомага изпълнението на капиталовата програма на общините за периода 2024-2026 г. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на съответните общини, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г.

В хода на разискванията на първо четене, Димо Дренчев, депутат от "Възраждане", посочи, че предлаганите изменения са абсолютно консенсусни. Той обърна внимание, че до момента от предвидените 3,5 млрд. лв. за тази година, са разплатени реално само 185 млн. лв., или само 1/19 от предвидените средства. По думите му от Министерство на финансите са посочили, че средно за страната общините са представители проекти на стойност около 90% от предвидените средства, "но истината е, че те не са разпределени равномерно".

"В моята Пернишка област, единствено областният център - град Перник, е готов с проект за 98% от средствата. По-малките общини като Земен, като Трън, са успели да представят проекти само за половината пари. Средно за Пернишка област проектите са само за 70% от средствата", коментира той.

Дренчев апелира представителите на МФ, на МРРБ, както и сдружението на общините, да направят всичко възможно капацитетът на малките общини да се засили, за да могат да предават навреме проектите си. "Това е добър начин да се разпределят средствата справедливо и да не се насочват конкретно към общини с кметове от управляващите", посочи народният представител.

Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" отбеляза, че това е една от добрите реформи, които българският парламент успя да направи и е много добър атестат за начина на работа на общините по отношение на капиталовите програми.

"Със Закона за бюджета ние обещахме да има три актуализации на бюджета - това е третата, каквото обещахме - това изпълняваме. Създаде се един режим на сериозна конкуренция между всички общини. Има закъснение на някои от тях, но режимът е честен и е конкурентен - на база население сме дали лимити на всяка община да предлага проекти", коментира Димитров.

"Подходът, който го имаше от преди, по времето на ГЕРБ - близките общини до правителството да получават проекти, а за другите - да няма, е в миналото. Няма нито един проект, който да отговоря на условията, и да е върнат, и ако има такъв, сега е моментът да бъде сложен на масата. Има неподготвеност, липса на капацитет у общините, има забавяне, но това е отговорност на местните администрации и това е нещо, с което те трябва да се справят", добави той.

По думите му този подход следва да бъде продължен и занапред. Димитров обърна внимание, че многократно е поискал от министър Виолета Коритарова да има ежемесечна отчетност на това, което се случва с общинските проекти.

"За юли месец тя предостави такъв отчет, който беше пълен и коректен, обаче нейният отчет за август месец, който трябва да включва два важни елемента - подписаните договори от общините и неплатените суми към края на август, е непълен и некоректен. Това е проблем, защото за да има истинска конкуренция между общините, е важно хората в техния град да видят техния кмет докъде е стигнал, колко договора е подписал, къде е успял и къде не", разясни депутатът.

Според него сега трябва да е ясно, към септември месец, какво се случва, за да има време за коригиращи действия, за да има време за промяна и там, където има голямо изоставане, то да бъде наваксано.

"Този подход, който дава възможност на местните общности - те да определят своите приоритети, те да определят капиталовия дневен ред, е много по-добър, от подхода, в който в края на годината, се харчеха едни милиарди много набързо", добави Димитров.

ИЗБРАНО