17-11-2017 20-11-2018

Румен Гълъбинов за 2022 г.: Мораториум за не повече от месец, инфлацията ще расте още

Най-голямата грешка на управляващите през 2021 г. беше подценяването на риска от стагфлация, обясни икономистът в интервю за Dir.bg

Снимка: istock by Getty Images

Румен Гълъбинов за 2022 г.: Мораториум за не повече от месец, инфлацията ще расте още

09:24 | 31 декември 2021 | Автор : Елена Бейкова 79 5172 Снимка: istock by Getty Images

Инфлацията у нас ще продължи да расте и през следващите три месеца, а мораториумът върху цените на тока, парното и водата не бива да продължава повече от месец - период, в който правителството може да подготви план за регулиране на цените и за компенсиране на населението и бизнеса във връзка с поскъпването най-вече на електроенергията. Това обясни в интервю за Dir.bg икономистът Румен Гълъбинов. С него разговаряме за икономическите процеси през изминалата 2021 г. и предизвикателствата, които може да очаква България през новата 2022 г.

Избрано

Най-осезаемо за хората в момента е поскъпването на основни храни и стоки от първа необходимост. Очакваше ли се толкова голяма инфлация и на какво се дължи тя?

- Очаквахме 2021 година да бъде година на видимо възстановяване на българската икономика. По една или друга причина това не се случи в пълен обем. Имаше такова, но то е сравнително ограничено и отложено за следващата година. Това, което наблюдаваме, е увеличение на цените на енергоносителите в цял свят, което значи и в ЕС и България. С увеличението на цените на петрола и на природния газ се вдигнаха цените на тока, на топлоенергията, съответно поскъпнаха и всички останали стоки и услуги, които в голяма степен зависят от енергия. Затова разнесено, както в малката потребителска кошница, така и в цялата съвкупност от стоки и услуги, това се отрази постепенно във времето и доведе до инфлация.

В България това се забеляза по-отчетливо във втората половина на тази година. В края на ноември стигнахме до 7.3 процента инфлация на годишна база. И се очаква да завършим 2021 г. с инфлация от около 8 процента.

На този фон ръстът на брутния вътрешен продукт, дори коригиран със сезонните данни на НСИ, успя да стигне през ноември до 4.6 процента на годишна база. Дори да успее в края на годината да стигне 5 процента, това пак ще е чувствително изоставане от ръста на инфлацията. Имаме затруднения и на пазара на труда - в последните 6 месеца има видима тенденция за повече освободени от работа, отколкото назначени. В рамките на тази година са загубени около 50 000 работни места.

Снимка: Личен профил на Румен Гълъбинов във Фейсбук

Комбинацията от тези фактори води към друго състояние на икономиката - стагфлация. Комбинация от задържане на икономическия растеж и инфлация. Надявам се това състояние да е временно и да бъде за не повече от 3 месеца. Това означава от пролетта на 2022 г. да започне едно успокояване на цените, основно на енергията, откъдето да дойде и спиране на нарастващата инфлация, и от средата на годината да имаме шанс ръстът на БВП да догони нивата на инфлацията и да ги изпревари, което е нормалното състояние за възстановяване на икономиката.

Но в следващите три месеца ще имаме отново инфлация, която според мен няма да спадне под 5-6 процента на годишна база.

Тук трябва да видим какво ще стане с мораториума върху цените на тока, парното и водата - дали ще издържи дълго време. Ако след Нова година има в някаква степен освобождаване на цените на електроенергията за бита, трябва да видим как ще повлияе това върху инфлацията. Освен това, трябва да наблюдаваме как ще подействат компенсационните механизми за бизнеса заради увеличените сметки за ток. Това е фактор, който ще повлияе върху темпа на инфлацията, тъй като увеличените разходи на бизнеса се пренасят към крайния потребител. Знаем, че телекомите искат вдигане на цените, ВиК дружествата, които са в мораториум, също. Това са проинфлационни развития, които ще държат инфлацията сравнително висока.

Много важно е да се намерят начини за финансиране на увеличените разходи през следващата година, както за компенсационните мерки, така и за другите антикризисни мерки. Тъй като имаме предпоставки за нова вълна на COVID-19, трябва да се продължат и другите мерки, както по линия на запазване на работните места, така и за социалнo слабите хора и пенсионерите. Всичко това трябва да се финансира със собствени приходи, но вероятно ще се наложи и тегленето на заеми, вътрешни и външни.

Това, което също може да подкрепи общата финансова ситуация, е да започнем да получаваме пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Обаче, заради закъснението на България да представи този план и получаването на бележки по него, които трябва да се отработят, реалистично е от средата на следващата година да започнем да получаваме първите плащания по вече одобрените проекти от плана.

Допускате, че въведеният до края на март догодина мораториум върху цените на тока, парното и водата, може да отпадне по-рано?

- Не смятам, че мораториумът е успешна устойчива мярка за регулиране на цените. Такава мярка може да действа, докато бъде направен план в подкрепа на регулирането на цените и на компенсирането на населението и фирмите заради поскъпването, най-вече на електроенергията.

Според мен в рамките на месец може да се изготви такава програма с комплекс от мерки. Тя да бъде финансирана от бюджета за 2022 г. и по други начини, извънбюджетни, а към средата на следващата година не изключвам да има нужда от актуализация на този бюджет, съобразно развитието на ситуацията, както със здравната, така и с икономическата картина.

Как гледате на предложеното от правителството и гласувано от Народното събрание решение за изразходване на бюджетния излишък за добавки на пенсионерите и компенсации за бизнеса през 2022 г.?

- Беше добре този излишък да не бъде разходван или да се използва само малка част от него за неотложни разходи през последния месец от тази година. А по-голямата част от него да се прехвърли в следващата година като резерв. Ако беше осчетоводен за тази година, щеше да намали дефицита.

С решението на парламента тези 1.2 милиарда лева ще влязат в употреба през 2022 г. Но тези пари няма да са достатъчни. Ще трябва да се реши въпросът с финансирането и на останалата част от разходите. От проведените преди формирането на кабинета консултации ми направи впечатление, че се дадоха доста обещания и се направиха предложения, от които следва, че през идващата година разходите трайно ще превишават приходите. Тоест ще е нужно финансиране и със заеми. В същото време ще трябва да се наблюдава нивото на бюджетния дефицит, с оглед на влизането ни в ERM 2 и спазването на количествени показатели, които имат отношение към нашето кандидатстване и членство в Еврозоната. Нивото на инфлацията не трябва да се отклонява драстично от средното й равнище в Еврозоната. Към момента ние изпреварваме средната стойност на този показател.

Що се отнася до съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт, там имаме добър показател, който ни позволява през следващите от 3 до 5 години да си увеличим почти двойно дълга. Но добре би било, когато се взимат нови заеми, да се харчат и за инвестиции, освен за социалните плащания.

Ако мораториумът върху цените на тока, парното и водата остане с този период на действие, какви могат да бъдат най-лошите последици веднага след отпадането му? Може ли да се стигне до шокова за хората инфлация?

- Зависи от това, дали в този период ще се предприемат адекватни мерки и дали те ще стигнат до наистина нуждаещите се. Наистина нуждаещите се фирми да получат енергийно компенсиране, а наистина нуждаещите се домакинства да бъдат подпомогнати, ако има увеличение на цената на електроенергията за бита. Също така по веригата производител-търговец-доставчик на ток трябва да се види къде са тесните места и да не става така, че когато се компенсира някой по веригата, да остава загубата за някой от другите. И когато отпадне мораториумът, да не се окаже, че има натрупани загуби у някои от тези икономически субекти. Подпомагането трябва да бъде справедливо и равномерно разпределено. И другото - да не се получи облагодетелстване с тези компенсации на субекти, които нямат нужда от такива в сегашната ситуация.

Коя беше най-голямата грешка на България в икономически план през тази година?

- Мисля, че беше недооценяването на рисковете, свързани с възможността да навлезем в състояние на стагфлация. Беше подценен рискът от увеличаващата се инфлация и в същото време беше надценена възможността ни да се възстановим бързо и да отбележим високи нива на ръст на брутния вътрешен продукт. Наред с това и забавянето на ваксинацията срещу COVID. Надявам се през новата година да имаме напредък в тази посока и най-вече да имаме видимо възстановяване, като гоним връщане на нивата на икономически ръст от предкризисните времена.

А какъв може да е най-тежкият сценарий за икономиката ни през 2022 г.?

- Първо трябва да видим с новия вариант на коронавируса дали има увеличен риск за влошаване на здравната картина, не само в България, а и в ЕС, и глобално, дали е по-лесно преодолим в сравнение с предишните варианти. След това - трябва да си събираме данъчните приходи, тук има резерви къде още да се събира, да се подобри събираемостта въобще на приходите в държавния бюджет. Има също съпътстващи рискове дотолкова, доколкото съумеем да си балансираме финансирането във връзка с увеличените разходи. Ако ще използваме заеми, това да стане при изгодни условия. Другото важно е да имаме ритмични доставки - на природен газ, да няма прекъсване, особено през зимата, да имаме добър енергиен баланс. Друг риск, който може да се появи, е овладяването на безработицата. Би било добре след като минем зимните месеци, напролет да се обърне тенденцията и да се увеличи заетостта. Никой не иска да остава за дълго без работа и без доходи. Сметките са се покачили и вероятно още малко ще продължат да се покачват.

ИЗБРАНО