Рибарски лодки с платна и вело таксита: спасението на богат на петрол регион на Венецуела, останал без бензин

Езерото Маракайбо e люлка на венецуелската петролна индустрия

Снимка: iStock by Getty Images

Рибарски лодки с платна и вело таксита: спасението на богат на петрол регион на Венецуела, останал без бензин

Езерото Маракайбо e люлка на венецуелската петролна индустрия

09:16 | 17 август 2021 | Редактор : Александра Ангелова 7 1640 Снимка: iStock by Getty Images

Езерото Маракайбо, люлка на венецуелската петролна индустрия, се сблъсква с парадокса да живее без гориво: рибарите са принудени да използват платноходки, а шофьорите на автобуси - да въртят педалите на вело таксита, информира Франс прес, цитирана от БТА.

Виж още Хиперинфлация - Венецуела отпечата банкнота от 1 милион боливара

Франклин, мършав 28-годишен рибар с мускулести ръце, се отдалечава на зазоряване от брега с малкия си плавателен съд. Той сам си е направил греблата и най-вече подвижната двойна мачта. Платната му са от найлон или от чаршафи.

"Използваме платна, тъй като няма бензин", обяснява той, докато изгребва водата, която се просмуква в лодката му.

Няколко часа по-късно Франклин е извадил от водата седем сребристи горбила (вид бяла риба - бел. ред.) и поема обратно към селото Пуертос де Алтаграсия, разположено на около 50 километра югоизточно от Маракайбо, вторият най-голям град във Венецуела.

Връщането продължава дълго. Разстоянието, което рибарят преди е изминавал с двигателя за няколко минути, сега му отнема много повече време. Сега той може да разчита само на вятъра и на ръцете си.

"Свиква се", отбелязва венецуелският рибар.

При пристигането си той продава пет от рибите и запазва две, за да се нахрани със съпругата си и двегодишния им син.

Някои от колегите му са инсталирали маломерни витла за малки двигатели, които заместват мощните извънбордови двигатели. Това самоделно приспособление позволява да се лови риба с много по-малко гориво. За едно излизане са достатъчни 4 литра вместо 20 литра при класическите двигатели.

Бензинът някога е бил безплатен или много евтин във Венецуела, но сега е рядкост и се продава за до 2 долара на литър, което се смята за прекомерно висока цена, отбелязва АФП.

Венецуела регистрира спад на брутния вътрешен продукт (БВП) от 80 процента от 2013 година досега, а 65 процента от домакинствата живеят в бедност. Добивът на петрол се е свил от 3 милиона барела дневно до малко над 500 000 барела. Капацитетът на рафинериите пък е намалял заради липса на инвестиции и поддръжка.

Правителството обвинява международните икономически санкции, че са блокирали производството и рафинирането. В момента страната е принудена да внася бензин.

Виж още Иран е изпратил десетина танкера с гориво за Венецуела

Рибарите често взимат назаем гориво от продавачите на риба, разчитайки на добър улов, при който могат за заработят 25 долара. Понякога обаче се връщат с почти празни ръце и не могат да покрият разходите си.

Друг парадокс е, че те нямат бензин, но трябва да се справят с изтичането на петрол от сондажите. Повечето кладенци и петролопроводи са стари и зле поддържани и най-редовно изпускат суров петрол, който образува петролни петна.

По данни на неправителствената организация Асул амбиенталистас (Azul Ambientalistas) в езерото, където черното злато е открито през 1914 година, има 25 000 километра петролни тръбопроводи.

Заради недостига на гориво в Маракайбо микробусите и автобусите са отстъпили място на вело таксита - велосипеди, които са преоборудвани в триколки на педали.

28-годишният Мануел, чиято съпруга очаква първото им дете, е карал 50-местен автобус. Сега разчита на силата на прасците си, за да върти педалите. Собственикът на автобуса е закрил фирмата заради липса на бензин, разказва той.

Ендер Урданета, който е на 51 години, е член на боливарската милиция и с гордост носи баретата си. Той обаче също кара велосипедно такси, тъй като инфлацията е орязала приходите му.

"Излизам от време на време, тъй като се нуждая от пари, за да купувам лекарства за жена ми, която е с един бъбрек и вече не може да работи. Повече от година правя това", казва той.

Въпреки че се оплаква от болки в гърба, той не иска да напуска Венецуела, както направиха над 5 милиона негови сънародници по време на кризата в страната с 30-милионно население. Само съседна Колумбия прие 1,8 милиона венецуелски имигранти, припомня АФП.

ИЗБРАНО