17-11-2017 20-11-2018

Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене Законопроекта за бюджета на НЗОК

Предложения за промяна в параграф 14 от "Преходни и заключителни разпоредби" предизвикаха дискусия по време на заседанието

Снимка: БТА

Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене Законопроекта за бюджета на НЗОК

18:50 | 24 юли 2023 | Редактор : Калина Петрова 2 513 Снимка: БТА

Ресорната парламентарна комисия прие на второ четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г. Бюджетната комисия заседава днес извънредно.

Предложения за промяна в параграф 14 от "Преходни и заключителни разпоредби" предизвикаха дискусия по време на заседанието.

Според Венко Сабрутев от ПП липсва механизъм за ефективно закупуване на лекарства за онкоболни, за които държавата отделя на година около 300 млн. лева. По думите му около 100 млн. лева е размерът на неефективното управление на тази сума. "Случва се две болници да закупуват едно и също лекарство с до 10 пъти разлика в цената", посочи Сабрутев.

Според текста на законопроекта по вносител, за всеки един месец от всички тръжни процедури, които се правят от всички болници, се взима най-ниската цена от предходния месец и това е цената, по която НЗОК плаща въпросните лекарства, независимо от останалите тръжни процедури.

Предложението на Васил Пандов от ПП-ДБ беше цената да се изчислява по формула от последните 6 месеца. Сабрутев направи редакционно предложение на текста на Пандов да бъде изчислявана средната стойност от петте най-ниски цени през последните 3 месеца. Третото предложение беше цената да се изчислява по формула от последната една година и беше на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС).

Нито едно от трите предложения не беше прието, като вместо това текстът остана по вносител. Според Васил Пандов това е най-рисковият вариант за лечебните заведения. Проф. Ангелов също коментира, че най-лошият текст е останал в закона.

Преди да стигне до спорния параграф, ресорната парламентарна комисия одобри законопроекта за бюджета на НЗОК "приходи и трансфери" и "разходи и трансфери" по вносител с окончателната редакция на работната група.

В приходната част на бюджета за 2023 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7 027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г. Общо разходите и трансферите за 2023 г. са разчетени в размер 7 027,2 млн. лв. Тази сума е с 910,9 млн. лв. повече от сумата за 2022 г. Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо, а размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за тази година е 8 на сто.

Комисията не прие предложенията на ПГ "БСП за България" за лекарствени продукти за домашно лечение на деца до 14-годишна възраст по лекарско предписание да се предвидят още 120 млн. лева. Румен Гечев посочи съответните източници на финансиране на предложението от проектобюджета на НЗОК. Той мотивира предложението с катастрофалното по думите му състояние на демографската картина в страната. Не беше прието и предложението за допълнителни 5 млн. лева за помощни средства, приспособления и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Комисията прие предложението ПГ на ИТН в раздела "Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение)", да бъдат добавени 6 660 000 лв. за "Амбулаторна процедура диагностика и оценка на невроразвитийни разстройства", които досега не са били заплащани от НЗОК.

Прието бе и предложението на ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България" за допълнителни 4 млн. лева за за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната. Към момента НЗОК заплаща храните за домашна употреба само за седем заболявания, посочват вносителите на предложението. НЗОК не заплаща течни форми на храните, ентерални храни, храни за малнутриция, храни за пациенти над 18 г. Не се реимбурсират консумативи за ентерално хранене, които също са сериозен разход за пациентите. Според становищата на експертните съвети към МЗ, нуждаещи се с над 100 други заболявания, включително малнутрицията, изобщо нямат достъп до диетични храни и се препоръчва да бъдат добавени в списъка на НЗОК за реимбурсиране на диетични храни за специална медицински цели за домашно лечение, изтъкват още вносителите на предложението.

ИЗБРАНО