Основните изводи за икономическата дейност в районите на Столична община показват, че "Младост" се откроява като района с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за общината и ръст от 82% за периода 2010 - 2016 г. На обратният полюс е Банкя, която е с нулев принос в икономиката на столицата.

Строителството на нови офис сгради и подновяването и разширяването на инфраструктурата в района привличат бизнеси и се отразяват положително в икономически аспект, водейки със себе си и население със значително по-високи лични доходи. Район Витоша удвоява приходите си спрямо 2010 година. На другия полюс е Люлин, който генерира едва 2% от приходите на компаниите в Столична община и отбелязва 27% спад спрямо 2010 година, нареждайки се сред последните места по нива на доходи на физическите лица. Това пише в доклад на "Визия за София", публикуван на сайта й.

"Младост" се отличава и с най-висока ефективност на компаниите. Тя е измерена чрез приходите, генерирани от един служител, което служи като мярка за конкурентоспособност и добавена стойност. За целта се разделя приходът, генериран в даден район, на броя на наетите лица. Колкото по-голям е приходът на служител, толкова по-висока е ефективността, следователно се добавя по- висока стойност. Районите, с по-високи нива на този показател, се отличават с по-високо ниво на технология на производството и по-високи професионални знания за предоставяните услуги. В класацията по този показател следват "Лозенец" и "Триадица". Западна София, крайградските територии и Студентски град са по-назад и по този показател, като това се обяснява с големия брой студенти и бизнеси, съсредоточени в търговия и други услуги с ниска добавена стойност.

На територията на Столична община оперират 117 161 компании, показват още данните. Най-голям е броят им в районите "Триадица", "Лозенец", "Красно село", "Младост" и "Средец". 86% компании обслужват местния пазар, като 30% са в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (според класификацията на НСИ), който генерира и най-големия оборот. Това са всички компании, които се занимават с продажбата на дребно и на едро, включително големите международни и местни вериги, които бележат ръст всяка година. 20% от компаниите са в сектора Професионални дейности и научни изследвания, който включва следните индустрии: Други професионални дейности, Юридически и счетоводни дейности, Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението, Рекламна дейност и проучване на пазари, Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи, Научноизследователска и развойна дейност, Ветеринарно-медицинска дейност. Третият по брой компании сектор е Операции с недвижими имоти, в който оперират 8% от компаниите в столицата. Това трето място е обвързано с активното строителство, както на жилищни, така и на бизнес сгради на територията на столицата.

Първият сектор с експортен потенциал се нарежда на четвърто място по брой компании (7%): Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения. В него се включват следните индустрии: Дейности в областта на информационните технологии, Информационни услуги, Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика, Издателска дейност, Далекосъобщения, Радио и телевизионна дейност. Водещи са първите две индустрии, които са повлияни от активното стимулиране и динамичното развитие на IT сектора в България. Общата картина показва, че едва 15% от компаниите са в сектори с висок експортен потенциал и привличат капитал от международни пазари. Компаниите в тези сектори оперират най-вече в "Лозенец", "Младост", "Средец", "Оборище", "Възраждане". Една от причините столицата да е с толкова ниски нива на експортен потенциал, е че производствата, които се експортират, са разположени извън територията на града.  

Най-голямо е разнообразието индустрии в район "Витоша", където броят опериращи индустрии е най-висок. "Младост" и "Лозенец" бележат и най-висок процент компании с оборот над 97501 хил. лв. Район "Младост" има най-висока концентрация от компании, заети в информационните технологии, тъй като Бизнес парк София и други клъстери от бизнес сгради привличат такива компании там. За "Лозенец" е специфична концентрация на архитектурни и инженерни дейности, докато в "Триадица" - юридически и счетоводни дейности, както и туристическа дейност.