17-11-2017 20-11-2018

През 2019 г.: 30 милиона европейци са се борили да отоплят домовете си

Проблемът е най-тежък в Южна Европа, където сградите са по-малко изолирани, пише в новия доклад на Института на Жак Делор

10:12 | 4 февруари 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 4 891 Снимка: iStock by Getty Images

България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър са страните с най-висок дял от населението, които се борят да отопляват домовете си. Много хора също изпитват енергийна бедност през лятото и не могат да охладят правилно домовете си. Това е особено притеснително, тъй като изменението на климата увеличава вероятността и продължителността на топлинните вълни. Изводът е на авторите на нов доклад на Института на Жак Делор, който беше публикуван вчера.

Проблемът е най-тежък в Южна Европа, където сградите са по-малко изолирани срещу по-студеното време.

Проучването установява, че 30 милиона европейци - колкото е населението на Унгария, Австрия и Чехия взети заедно - не са успели да отопляват адекватно домовете си през 2019 г. Докладът призовава Европейската комисия и страните от ЕС да повишат осведомеността относно енергийната бедност и да дадат приоритет на хората, които се борят да плащат сметките си за енергия при разпределянето на средства за възстановяване след COVID-19.

Това е още по-важно в условията на пандемията, която вероятно е увеличила броя на хората в енергийна бедност, според съавтора на доклада Томас Пелерин-Карлин, цитиран от Euractiv. Докладът показва, че проблемът е най-тежък в Южна Европа, където сградите са по-малко изолирани срещу по-студеното време.

3е-news.net

"Има някои домакинства, които изпитват дискомфорт през цялата година, като жилищата им са твърде студени през зимата и твърде топли през лятото", казва Мари Делер, сдъавтор на доклада.

Енергийната бедност е намаляла през последното десетилетие, но има опасения, че тя ще се увеличи отново, тъй като все повече хора са принудени да изпаднат в бедност поради COVID-19. Пандемията вероятно е влошила двете основни причини за енергийната бедност: живот в сгради с ниска енергийна ефективност и финансова невъзможност за отопление на домакинството.

"COVID-19 има два изключително негативни ефекта върху енергийно бедните домакинства. Първият е, че броят на хората, които изпадат в бедност, най-общо казано, се увеличава поради загубата на приходи, създадена от тази икономическа криза ", казва Пелерин-Карлин.

ИЗБРАНО