17-11-2017 20-11-2018

Показателите се влошават: най-лошият сценарий е спад на растежа с 3%

Всичко зависи от времетраенето на ограниченията, които медицинската част от кризата налага, заяви Владислав Горанов

Снимка: БТА

Показателите се влошават: най-лошият сценарий е спад на растежа с 3%

09:33 | 31 март 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 234 10952 Снимка: БТА

Спад на икономиката с 3% за 2020 г. прогнозира по време на брифинг в Министерски съвет министърът на финансите Владислав Горанов. Той направи уговорката, че такъв спад е възможен при най-лошия сценарий, който се разглежда в момента. По него възстановяването на заетостта се очаква да започне в края на 2020 г. и да продължи през 2021. Очакванията са за ръст на безработицата с около два пункта, каза Горанов.

Извънредна обстановка

Министърът уточни, че това са предварителни оценки и всичко зависи от времетраенето на ограниченията, свързани с медицинската част от кризата.

Намалението на агрегираните макроикономически показатели по метода на крайно използване се проявява във всеки едни от факторите - в крайното потребление и в инвестициите, заради глобалната несигурност, коментира министърът.

Финансовият министър каза, че ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои хора да ограничат потреблението. Затова, без да сме убедени, че кризата ще достигне на тази дълбочина, сме предложили да работим с най-негативния сценарий, за да се подготвим за най-тежката ситуация, каза министърът.

Има и други сценарии, посочи все пак финансовият министър - запазване на растежа през 2020 г. до 0,7 на сто, а друг за нулев растеж на икономиката през 2020 г.

Предложил съм адаптирането на приходната част от бюджета към очакванията за спад от три процента, каза Горанов.

Горанов всъщност даде брифинга във връзка с исканото от правителството актуализиране на бюджета за 2020 г.

Какви са главните промени, които ситуацията налага

Намаление на приходите с 2,44 млрд. лв. и увеличение на разходите с 1,07 млрд. 70 милиона лева от разходите са за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита по държавния дълг, и 1 млрд. допълнителен трансфер от държавния бюджет в бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонд "Безработица". Така ще може да се посрещнат допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетост, обясни Горанов.

Виж още Кабинетът актуализира бюджета, тегли нов дълг до 10 млрд. лв.

Предложеното увеличение в лимита на държавния дълг е до 10 млрд. лв. (от сегашния 2.2 млрд. лв.), за да се осигури финансиране на дефицита, който се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или близо 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона за операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета (2,2 млрд.), отбеляза финансовият министър.

По тази причина, за да се осигурят допълнителни финансови буфери, се предлага и увеличение на лимита на новия държавен дълг със 7,8 млрд. нов потенциален дълг (скок от 2.2 млрд лева до 10 млрд.), изтъкна Горанов.

От пазарите на този етап ще се търсят 4,2 млрд. лв., като на тях ще се разчита и за капитализирането на ББР; останалата част от лимита "ще бъде активирана само в случай, че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 г. осигуряване на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма".

Защо се стига до вдигане на лимита за дълга

Цел е една - да се гарантира, че държавата има достатъчно ликвидност и възможности да поддържа основните си функции и да финансира до края на годината както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност, която включва МВР, министерството на отбраната... и всички функции, които са ни вменени, обясни финансовият министър.

Горанов не изневери на стила си, като отбеляза, че "консервативно планиране и добрата фискална политика в последните години дават възможности", но в същото време е бил длъжен да предложи и "сценарий, ако нещата отидат в по-негативна посока". "Защото ако се окажем в ситуация, в която трябва допълнително да се реагира, трябва да имаме готовност по линия на фискалните буфери и по линия на финансиране на системите. Затова предлагаме днес на НС тези изменения."

Горанов изрази надежда, че парламентът ще приеме актуализирания бюджет за 2020 г. до края на седмицата.

ИЗБРАНО