Европейските електроенергийни борси в сегмента "пазар ден напред" стартират новата седмица с по-ниски цени спрямо предходната. Запазва се, обаче, възходящата тенденция на цените на СО2 и на газа. Това в комбинация с някои други фактори дава основание да се смята, че април като цяло ще остане месецът с най-високи цени на електроенергията.

С увеличаване на дневните часове производството на слънчева енергия расте. Все пак третата седмица на април остана по-мрачна и затова по предварителни данни в периода от 19 до 25 април на някои пазарите се наблюдаваше ръст от 12 до 18 %, но на други беше отчетен спад. До дни ще стане ясна и статистиката за месеца.

По отношение на производството на вятърна енергия статистиката също е доста различна. Началото на настоящата седмица, например, показва участие на вятърната енергия с около 12 % в страните от Западна Европа. Слънчевата и вятърната енергия са доста променливи фактори, но именно на тях през изминалата седмица се дължат и по-ниските цени на някои пазари и особено в дните за доставка 21 и 22 април.

По-ниски цени, но не съвсем

Спрямо началото на предходната седмица цените на европейските електроенергийни борси в сегмента "пазар ден напред" намаляват. Въпреки това, постигнатите стойности са (с около 10 евро или малко над това за различните страни) по-високи, както в сравнение със седмицата, стартирала на 19 април, както и година по-рано. Стартът на предишната седмица беше с високи стойности от над 80 евро за MWh като увеличението варираше от 8 до 23% за различните страни.

В средата на седмицата, с ден за доставка 22 април, цената на електроенергията, търгувана в този сегмент спадна на всички европейски електроенергийни пазари (не се разглеждат северните страни). Понижението варираше от 1.1 % (България от 70.5 евро за MWh до 69.74 евро за MWh) и 10.4 % (Франция - от 78.27 евро за MWh до 70.11 евро за MWh) до 23.3 % (Германия - от 59.88 евро за MWh до 45.90 евро за MWh), според данните на energylive.cloud.

Ден по-късно в този сегмент също бе отчетен спад, вариращ от 4.7 % до 9.5 % за различните страни, като само на 3 от електроенергийните борси (Нидерландия, Австрия и Белгия) бе отчетено повишение. Ръст беше регистриран в този сегмент на 25 април също на три пазара (този път Португалия, Испания и Италия).

След обичайните по-ниски ценови нива, наблюдавани през почивните дни и особено на 25 април (спад между 7.5 % до 50.58 евро за MWh в България и 29.6 % до 37.47 евро за MWh в Австрия), новата седмица с ден за доставка 26 април стартира на всички европейски електроенергийни борси с повишение.

В процентно отношение най-слабо е повишението в "ден напред" на италианския пазар (7.8 %) , но не и в ценово, тъй като там стойността остава по-висока спрямо другите европейски електроенергийни пазари - 72.80 евро за MWh. Най-високи са нивата, постигнати на Иберийския полуостров (Испания и Португалия) - 75.99 евро за MWh, а най-ниски - в Белгия (58.74 евро за MWh) и Нидерландия (59.63 евро за MWh).

Цените този сегмент в региона остават съотносими с тези на останалите европейски електроенергийни пазари, но тук също се наблюдава разлика от няколко евро за MWh.

Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) стартира новата седмица, започваща на 26 април, с повишение от 27.1 % до 64.29 евро за MWh, което е с около 3 евро повече отпреди месец и с около 8 евро над регистрираната стойност година по-рано по същото време. Това, обаче, е много относително, тъй като става въпрос за сравнение в кратък период, а е известно, че ако става въпрос за по-високи цени е необходим подробен анализ за срок минимум от поне пет години.

Все пак постигнатата цена на БНЕБ остава по-ниска в сравнение с електроенергийните борси на страните, с които имаме физическа граница. За сравнение, стойността в този сегмент в съседна Румъния е на ниво от 66.67 евро за MWh (ръст с 49.4 %), в Сърбия - 70.76 % (плюс 41 %) и 67.46 евро за MWh (плюс 27.2 %) в Гърция - страната, с която предстои обединение в сегмента "ден напред" буквално тези дни.

3е-news.net

При това трябва да се има предвид, че пазарите в региона са на различни нива на либерализация. Например румънският пазар е общо взето отскоро напълно либерализиран, а на българския този процес трябва да се случи през следващите четири години. Това, заедно с нивото на участие на различните производство от ВЕИ, АЕЦ до конвенционални централи на въглища също трябва да се отчитат при подобни анализи. Предвид тези фактори може да се твърди, че стойностите в този сегмент в региона говорят за пазар, който ще бъде устойчив на промените, пред които като цяло е изправен европейския електроенергиен пазар предвид напредъка по различните елементи от "зелената сделка" и сътресения няма да бъдат допуснати.