От европейските избори зависи и съдбата на "Зелената сделка"
"Някои вече напуснаха кораба на това съвместно пътуване, най-вече сред консерваторите", казва евродепутатът Михаел Блос
По време на климатичната среща в Дубай през декември за първи път близо 200 държави се обединиха около намерението да ограничат зависимостта си от въглища, петрол и газ. Еврокомисарят по климата Вопке Хукстра демонстрира задоволство. "Човечеството най-накрая направи това, което отдавна трябваше", заяви той.
Европа има амбициозни цели за климата
В международен мащаб Европейският съюз се числи към отличниците. 27-те държави членки на Общността си поставиха амбициозни цели по отношение на климата и приеха съответните закони, за да ги реализират. До края на това десетилетие те искат да намалят емисиите на парникови газове с поне 55%. През 2023 година ЕС затегна правилата за търговията с емисии, като реши постепенно да сложа край на безплатното разпределение на квоти в някои сектори, припомня АРД. Занапред търговията с емисии ще обхваща и сградите, и автомобилния транспорт. А от 2035 година няма да се регистрират повече нови автомобили с двигатели с вътрешно горене.
ЕС изгражда нови станции за зареждане на електромобили, като на всеки 60 километра ще трябва да има по една. В същото време делът на енергията от слънце, вятър и вода в общото потребление трябва да се увеличи до 42,5 % до 2030 г.
"Зелената сделка": пропуква ли се консенсусът?
Но държавите членки спорят по други политики, свързани с природата и климатичните промени. Някои държави, като Франция например, смятат, че ядрената енергия е устойчив енергиен източник, който ще помогне за опазване на климата. Германия е на противното мнение. И макар в Европейския парламент "Зелената сделка" - европейският план за устойчив икономически преход - по принцип да се ползва с подкрепата на проевропейските фракции, има и обратните сигнали.
Наскоро евродепутатът от Зелените Михаел Блос заяви: "Някои вече напуснаха кораба на това съвместно пътуване, което всички демократични партии предприемат към опазването на климата, най-вече сред консерваторите."
От европейските избори зависи и съдбата на "Зелената сделка"
В края на ноември предложението за драстично ограничаване на употребата на глифозат в Общността се провали в Европейския парламент. Законът за възстановяване на природата пък бе приет сред сериозни полемики. Групата на Европейската народна партия искаше да блокира плана, но не успя. На конференция в Мюнхен през май нейният лидер Манфред Вебер предупреди да не се натоварват прекомерно земеделските производители. Политиците от ЕНП редовно се оплакват, че Брюксел регулира твърде много.
Някои държавни и правителствени ръководители също призовават за ограничаване на екологичните разпоредби. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща повече диалог със земеделските производители и по-малко задължения за докладване на европейско равнище.
Но според Блос въпросът е принципен: консервативните партии са по-малко ангажирани с опазването на климата. "Ще трябва отново да се борим помежду си. И вярвам, че европейските избори ще дадат решение за това дали ще продължим със "зелената сделка" или не", допълва той, цитиран от АРД.
Статията е публикувана в "Дойче веле"