България е завършила 2023 г. с бюджетен дефицит в размер на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) или с минус 3,7 млрд. лв., сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.

Те са коригирани леко нагоре спрямо предварителните данни от април, които отчитаха дефицит от 1,9% от БВП.

Основната част от дефицита се дължи на подсектор "Централно управление" (1,9%, или 3,6 млрд. лв.), а местното управление е на минус 215 млн. лв. Социалноосигурителните фондове са реализирали излишък от 112 млн. лв.

Същевременно оповестените показатели сочат, че икономиката на страната се е възстановила след кризата, предизвикана от COVID-19 и войната в Украйна, и дефицитът постепенно намалява между 2020 г., когато достига 3,8% от БВП и 2023 г.

Графика: НСИ

Намалява и държавният дълг, който през 2020 г. достига 24,4% от БВП (29,6 млрд. лв.), а през 2023 г. е 22,9% от БВП или 42,4 млрд. лв. При този показател окончателните данни се коригират надолу спрямо предварителната прогноза от април, когато дългът беше изчислен на 23,1% от БВП.

Статистическата информация за дейността на институционален сектор "Държавно управление", включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, припомнят от НСИ.

Поддържането на ниски нива на дълг и дефицит е сред критериите за въвеждане на единната европейска валута в страната. Според изискванията, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3%, а дългът - 60% от БВП.

Очаква се България да покрие до края на годината последния критерий за присъединяване към еврозоната - ценовата стабилност. След това по решение на парламента Министерският съвет е задължен да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността на страната да въведе еврото. С оглед на периода, в който се очаква да бъдат изискани докладите, се предполага, че в тях ще се използват данните за дълга и дефицита от 2023 г., тъй като тези за 2024 г. още няма да са налични.