Сегашният праг за регистрация на фирми по ДДС дава възможност за прилагане на редица схеми с фирми фантоми, нанесли щети на бюджета за милиарди левове през годините, твърдят анализатори. Според тях липсата на координация между ГДБОП и НАП е основната причина държавата да среща трудности в борбата срещу ДДС - измамите.

Според изнесените от НАП данни от ревизионни актове от 2000 до 2017 година в държавата не е внесено ДДС за близо 16 млрд. лв. или по близо 1 милиард лева годишно.

Най-честите злоупотреби с ДДС са чрез неправомерно възстановяване на данъчен кредит или приспадане на данъка от фиктивни покупки, за да се намали или напълно да се избегне. Прилагат се и схеми с верига от фантомни фирми.

"Пример е с ДДС обвинението в момента нали имаме кухи фирми, през които се смята че се изчиства ДДС... и съответно претенция, че са платени 25 млн. лв. Данъци", казва Тихомир Безлов - анализатор в Центъра за изследване на демокрацията пред БНТ.

Най-много измами с ДДС има в строителството, търговията с бързообротни стоки, при производството и реализацията на продукция и услуги с висока добавена стойност.

Според анализатори основният проблем е липсата на комуникация между институциите, които пряко са ангажирани с контрола върху ДДС измамите.

"Може да се противодейства ефективно само с действително добра експертиза, в която има в НАП и ресурсите, които има в НАП. Не е възможно само една полицейска служба да реши проблема според мен", каза още Безлов.

Според икономисти друг проблем е, че експертите от НАП са натоварени с много дейност, вместо да се концентрират върху големите парични потоци.

За да се подобри събираемостта и контролът върху данък добавена стойност, икономисти предлагат да се повиши прагът за регистрация на фирмите по ДДС.