На първо четене: Парламентът одобри по-строг контрол върху цените и търговските практики
Промените бяха приети със 148 гласа "за" от Прогресивна България и ДПС.
Парламентът прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията, предложени от "Прогресивна България". Според вносителите целта на законопроекта е да ограничи нелоялните практики по веригата на доставките, да осигури по-голяма прозрачност при формирането на цените и да защити както производителите, така и потребителите.
Промените бяха приети със 148 гласа "за" от "Прогресивна България" и ДПС. Против гласуваха 22 депутати от ПП и част от ДБ, а други 22 народни представители от ДБ и "Възраждане" се въздържаха. От ГЕРБ не участваха в гласуването, въпреки че предварително заявиха подкрепа за законопроекта.
Една от основните мерки в законопроекта е създаването на централен електронен регистър за проследяване на доставките и цените по цялата търговска верига - от производителите и търговците на едро до крайните потребители.
Според управляващите чрез този регистър ще се вижда по-ясно как се формират цените и къде по веригата се натрупват допълнителни такси, бонуси, отстъпки и други плащания, които оскъпяват продуктите.
Разширява се и списъкът с нелоялни търговски практики - от 13 на 33. Част от тях ще бъдат забранени дори когато няма доказано господстващо положение на пазара.
Сред новите ограничения са връщането на непродадена стока без плащане, прехвърлянето на загуби и брак върху доставчиците, едностранната промяна на договори и начисляването на такси за складиране, реклама и маркетинг без реално предоставена услуга.
Тези услуги ще бъдат допустими само ако са предварително договорени писмено, икономически обосновани и ясно документирани. Тежестта за доказване ще бъде върху купувача.
Новите текстове ограничават и практиките, при които търговци принуждават доставчици да финансират промоции без предварително споразумение или изискват дадени продукти да се продават основно чрез тях.
Предвиждат се и мерки срещу отказ за приемане на стока без обективна причина, особено при бързоразвалящи се продукти.
Законопроектът въвежда и възможност за санкции при прекомерно високи цени. Според предложенията това са цени, които значително надвишават икономически обоснованите разходи и разумната печалба. При подобни нарушения глобите могат да достигнат до 10 процента от годишния оборот на фирмата. Санкции ще има и за компании, които не подават информация или предоставят неверни данни в новия регистър.
Друга важна промяна е въвеждането на понятието "съвместно господстващо положение". Това ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията да разследва случаи, при които няколко големи компании влияят по сходен начин върху пазара, дори без официално споразумение помежду си.
Комисията ще следи не само пазарния дял, но и фактори като прозрачност на цените, концентрация на пазара и възможности за координирани действия между фирмите.
Явор Гечев от "Прогресивна България", който е сред вносителите, заяви в пленарната зала, че законът няма да реши всички проблеми с цените, но е важна първа стъпка към по-голяма прозрачност и по-справедливи условия за българските производители. По думите му целта е да се създаде по-реална и свободна пазарна икономика.
От ПП и ДБ подкрепиха част от мерките по време на дебатите, но изразиха и сериозни резерви. Бившият икономически министър Богдан Богданов коментира, че законът се "опитва да лекува симптомите", а не основните причини за високите цени, като ниското производство, скъпата енергия и високите цени на горивата. Той все пак посочи като положителни по-строгия мониторинг на цените и по-голямата прозрачност за потребителите.
Според Богданов обаче съществува риск чувствителна информация на компаниите да не бъде достатъчно защитена като търговска тайна, тъй като бизнесът няма да може да отказва предоставяне на информация с такъв аргумент.
От ДПС също определиха част от мерките като положителни, но предупредиха, че новият регистър може да доведе до допълнителна административна тежест, особено за малките производители и земеделци.
"Възраждане" заявиха, че законопроектът има добри намерения, но според тях няма да доведе до бързо намаляване на цените още тази година.
От ГЕРБ пък обявиха, че ще настояват сроковете за въвеждането на електронния регистър да бъдат съкратени. В момента в проекта е записано, че Министерският съвет разполага с шест месеца, за да изготви необходимата наредба.
Управляващите подчертаха няколко пъти по време на дебатите, че не предлагат въвеждане на таван на цените. Според тях основната идея на законопроекта е да осигури повече прозрачност и по-добър контрол върху начина, по който се формират цените по веригата на доставките.
Опозицията също призна, че част от мерките могат да имат положителен ефект, но предупреди, че резултатите няма да бъдат незабавни и вероятно ще са нужни месеци или повече от година, за да се усети реална промяна на пазара.