17-11-2017 20-11-2018

Мрачната картина зад театъра на суетата: Парцалките на "бързата мода" се обръщат срещу нас

Модната индустрия отделя повече СО2 емисии от авиацията и корабоплаването взети заедно. На Запад делът на повторната употреба на дрехи е близо 70%, а у нас не превишават 50%

Снимка: iStock Images

Мрачната картина зад театъра на суетата: Парцалките на "бързата мода" се обръщат срещу нас

17:31 | 11 март 2021

| Автор : Рая Лечева, 3e-news.net

54 10408 Снимка: iStock Images

Бързата мода - "fast fashion" - ни залива с нови и нови дрехи всеки ден на ниски цени и повечето от нас се изкушават да си купуват "парцалки". Някои дори изпадат в крайности и купуват дрехи, от които нямат нужда, привлечени от ниските цени и марковия стил, без да отчитат ниското качество. В повечето случаи това са облекла за еднократна употреба и източник на още отпадъци в околната среда. Дрехи, обувки и домакински текстил са отговорни за замърсяване на водите, емисиите на парникови газове и купища отпадъци.

За една памучна тениска са необходими 2700 л прясна вода

За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 л прясна вода - това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина.

За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. Изчислено е, че през 2015 г. световната текстилна и шивашка промишленост е използвала 79 млрд. куб. метра вода, а през 2017 г. нуждите на цялата икономика на ЕС са били 266 млрд. куб. метра.

Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка.

Според оценките всяка година прането на синтетични материали освобождава около 500 000 тона микрочастици пластмаса в океана.

Модната индустрия отделя повече СО2 емисии от авиацията и корабоплаването взети заедно

Според експертни изчисления модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии - повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно. Според Европейската агенция за околна среда през 2017 г. покупките на текстил в ЕС са генерирали около 654 кг емисии въглероден диоксид на човек.

Променя се и начинът, по който се освобождаваме от новите дрехи - вместо да даряваме, ние ги изхвърляме. От 1996 г. насам количеството дрехи, закупени в ЕС на човек, се е увеличило с 40% след рязък спад на цените, който е намалил жизнения цикъл на дрехите.

Всяка година европейците изхвърлят около 11 кг текстил

Всяка година европейците използват почти 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират.

В световен мащаб по-малко от 1% от дрехите се рециклират като облекло, отчасти поради неподходящи технологии.

Новата стратегия на ЕС цели да разгледа въпроса за бързата мода и да предостави насоки за постигане на високи нива на разделно събиране на текстилни отпадъци.

До 2025 г. трябва да започнем разделно събиране на дрехите

До 2025 г. държавите от ЕС ще бъдат задължени да събират текстилните изделия отделно. Новата стратегия на Еврокомисията включва и мерки за подкрепа на повторното използване на материали в производството, справяне с наличието на опасни химикали и насърчаване на потребителите да избират устойчив текстил.

В България само преди две седмици бяха приети промени в Закона за управление на отпадъците, които въвеждат правилото на ЕС до 2025 година. Решение е може би използването на дрехи втора употреба. С икономическия ръст на всяка страна, включително в България, обаче интересът към дрехите втора употреба намалява, а се увеличава ръста на т.нар. бърза мода.

В България 4% от общия битов отпадък е текстил и обувки

Текстилът и текстилните отпадъци дълго време са подценявана тема, а всъщност морфологичните анализи показват, че около 4% от общия битов отпадък е текстил и обувки. При 3-4 млн. тона годишно битов отпадък в България, това са 100 000 тона текстилни отпадъци с тенденция за бърз растеж. Напоследък "fast fashion" т.нар. бърза мода на всеки 4-5 години удвоява своите количества.

Източници ЕАОС, EPRS

"Затова трябва да се вземат мерки с възпиращ ефект върху тези производители и търговци, защото това дава много сериозен негативен отпечатък не само като потребление на ресурси, но след това и за управлението на отпадъците от текстил", коментира за Dir.bg председателят на Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и собственик на марката дрехи втора употреба "Мания" Севдалин Спасов. Според него, както е записано и в новата текстилна стратегия на ЕС, трябва новите дрехи и обувки да се облагат с продуктова такса, както е с други продукти, например опаковките.

Целта е да се подпомогне рециклирането и повторната употреба на този вид отпадъци. Мерки за стимулиране повторната употреба на дрехи могат да бъдат намаляване или премахване на ДДС за продукти втора употреба. Експертите препоръчват да се предвидят минимум 5-10% от площите в един мол или търговски център за търговци на продукти втора употреба или ателиета за поправка, като шивашки ателиета например.

В България имаме около 200 контейнера специално за дрехи, но тази дейност в момента се финансира от фирмите благодарение на тяхната дейност за внос и търговия с дрехи втора употреба, поясни Спасов. Миналата година събрахме около 1700 тона текстилни отпадъци. В 12 общини имаме подписани договори, начело със Столична община. Проблемът е, че съдържанието на материала е с много ниско качество, не е като западноевропейския.

Изхвърляните у нас са с ниско качество, заминават за Африка и Азия

На Скандинавския пазар дрехите втора употреба са с много високо качество, търговецът избива разходите по сортиране и има печалба. Проблемът е, че докато в Западна Европа делът на повторната употреба е близо 70%, то в българския отпадък годните за повторна употреба дрехи са около 50%. Те са с ниско качество и заминават предимно за Африка, Пакистан и т.н. на много ниски цени. Не можем да го реализираме в магазините в България, защото качеството и марките не са с такава стойност, каквато има в Европа. Това се обяснява с ниския жизнен стандарт, хората не могат да си купуват скъпи марки и съответно не ги изхвърлят. "Но можем да се похвалим, че едва няколко процента (до 3% най-много) се депонират. Някои от нашите предприятия достигат под 1% депониране на материала", коментира Спасов.

Източник: ЕАОС, EPRS

В САЩ, Канада, Западна Европа наши фирми събират облекла и обувки, имаме хиляди контейнери, където материалът е с много по-добро качество и поема разходите, даже имаме и добра печалба от това. В България нещата не стоят така.

Какво да се прави с камарите отпадъци в България - предприятия за преработка

За да решим въпроса с камарите отпадъци, вместо да ги изхвърляме в контейнерите с общия боклук, вариант е изграждането на предприятие за преработка. Имаме планове за изграждане на няколко предприятия за оползотворяване на отпадъци, коментира Спасов. От синтетичните материали излизат вати, чиято себестойност е по-голяма отколкото продажната цена. Ватата се използва за изолация на седалките в автомобилите. Във вратите на автомобилите също се поставят такива вати, които са на текстилна основа. Но разходите по производството са по-високи от продажната цена. Проблемът при този вид предприятия е, че рециклирането не е печеливша дейност, тъй като няма реален пазар на това, което се получава. Затова рециклиращата част от нашия бизнес има нужда от допълнително финансиране, особено в страни като България, в които суровината, която се събира, е с много ниско качество, подчерта Спасов.

Около 65-70% от дрехите, които идват от Западна Европа, са годни за повторна употреба. В България остават едва около 10-15% от тези с най-високо качество, останалите се изнасят съответно според тяхната сезонност и запазеност за страни от Азия (по-евтини, особено за Пакистан), в Африка отиват повече летни артикули. Най-хубавата част остава главно за онлайн търговците на българския пазар, изнасят се дрехи за Русия, за Източна Европа.

Само 10% от вносните дрехи втора употреба остават в страната

Миналата година от нашата асоциация сме внесли около 30 000 тона дрехи втора употреба от Западна Европа и сме изнесли 24 000 тона. Само 6000 тона са останали в България. Същевременно пак същите фирми са събрали около 1700 тона текстилни отпадъци тук в България, обяснява експертът.

Очаква се инвестицията в предприятие за преработка на текстилните отпадъци да бъде във Варна. Там има няколко сортировъчни центрове, като идеята е да се осъществи клъстер, който да ги подпомага с негодната част. От асоциацията се надяват да се възползват от пакета за възстановяване от CОVID-19 за изграждане на предприятието за оползотворяване на текстил. По него са предвидени средства за кръгова икономика. За новия програмен период 2021-2027 г. ще има предвидени също много средства за "зелените отрасли", какъвто е рециклирането.

Успешното управление на отпадъците е много важна част от постигане на кръгова икономика. Изграждането на предприятие за преработка е много сериозна първоначална инвестиция. Машините струват десетки милиони евро. Цените на получените изделия - вати и други, не покриват разходите. Още повече такава скъпа амортизация на дълготрайните материални активи ще бъде невъзможно да бъде обхваната финансово без външно финансиране.

Новата програма "Конкурентоспособност" ще насърчава смесените международни консорциуми с цел по-добра интеграция в сектора. "Ние също работим в тази посока с фирми от Западна Европа, за да може в крайна сметка да откликнем на необходимостта от предприятия за рециклиране", посочи Спасов.

Много скоро текстилните отпадъци, по подобие на пластмасовите, ще бъдат забранени за износ от Европа, което е доста сериозна заплаха за сектора. Да припомним, колко бързо се случиха нещата, когато Китай забрани преди няколко години вноса на пластмасови отпадъци. Европа се оказа много изненадана и трябваше бързо да се преструктурира и преориентира, за да се направят съответните мощности за оползотворяване най-вече на пластмасовите отпадъци. Европа и България трябва да са подготвени и с решения за текстилните отпадъци.

Интервю със Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, може да прочетете в 3e-news.net:

До 2025 г. трябва да започнем да събираме дрехите и обувките разделно >>

ИЗБРАНО