България успешно пласира облигации за 2,5 млрд евро. Това съобщи пред журналисти министърът на финансите Кирил Ананиев.

Облигациите са пласирани в два транша от по 1,25 млрд. евро и срочност от 10 и 30 години. Доходността за 10 годишната облигация е 0,389 процента и за 30 годишните облигации -1,476 процента.

Постигнатите параметри на двата транша са следните: за 10 годишната облигация - средна цена 99,863, лихвен купон в размер на 0,375 процента и спред спрямо суапа от 60 базисни пункта /б.п./ (доходност: 0,389 процента). За 30 годишните параметрите са средна цена от 99,566, лихвен купон в размер на 1,375процента и спред спрямо суапа от 145 (доходност: 1,476 процента).

Ролята на Водещи мениджъри беше поверена на BNP Paribas, Citi, JP Morgan and UniCredit.

Българските инвеститори са придобили 16% от общия размер на книжата.

"Постигнахме доходност, която намалява разходите при обслужване на нов дълг и при двете емисии. Лихвите ще са много по-ниски от първоначално заложените", каза министър Ананиев.

Той добави, че ключов фактор за успеха е и международното признание, което България получи с влизането си във валутно-курсовия механизъм ERM II през юли тази година.

Имало е участие на инвеститори от Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария, Белгия.

"Възползвайки се от благоприятните текущи пазарни условия и оскъдните възможности за инвестиране в рамките на рисковия сегмент, към който принадлежи страната, България се завърна на международните капиталови пазари след повече от 4 години отсъствие от последната емисия през март 2016 година", каза още министърът.

Мандатът беше анонсиран на 14 септември в рамките на Глобален инвеститорски конферентен разговор и разговори с отделни инвеститори в рамките на същия ден. В резултат на получената силна инвеститорска поддръжка и благодарение на позитивния старт на процедурата през първия ден, Министерството на финансите реши да премине към етапа на обявяване на първично формиране на цената (Initial Pricing Thoughts (IPTs)) в четвъртък, 15 септември.

Съответните нива бяха определени на MS+95 б.п. за 10 г. и MS+175-180 б.п. за 30 г. облигация.

Началото на процеса по емитиране на облигациите веднага привлече интереса на инвеститорите - книгата на поръчките нарастваше постъпателно, достигайки 7,2 млрд. евро на края на първия етап към 11:58 UKT / 13:58 EEST.

Поръчки с голяма стойност допринесоха за свиване на спредовете с 20 б.п. в сравнение с началото на процедурата за 10 г. срочност и 15-20 б.п. за 30 г. книжа.

Разумното ревизиране на цената и наблюдаваното солидно увеличение на търсенето подтикна инвеститорите да продължат с регистрирането на нови поръчки за двата транша по време на отварянето на пазара в САЩ.

Последващ наплив от поръчки добави около 3 млрд. евро нов обем към Книгата на облигацията, което позволи на Министерството на финансите да обяви второ намаление на спредовете от 15 б.п. (MS+60 б.п. за по-късата емисия и MS+145 б.п.) за по-дългата.

На този етап бе определен и ориентировъчният обем на новата емисия в рамките на 2,0-2,5 б.п. евро. Регистрираната редукция от 30/35 б.п. от първоначалните нива е показателна за силния интерес към Българския суверенен рейтинг, информираха от Министерството на финансите.

Окончателният размер на поръчките достигна 3.7 млрд. евро при подадени 254 заявки за 10 г., и 3,6 млрд. при подадени 236 заявки за 30 г. транш.

Интерес към емисията проявиха инвеститори от цяла Европа, като доминираха фонд-мениджъри и банки.

Трансакцията маркира няколко важни момента. Тя е най-голямата сделка за правителството, като 10 г. облигация постигна най ниския купон, респ. доходност и спред. Следва също да се отбележи, че 30 г. транш е емисията с най-големия тенор, който България е емитирала. Тази емисия допълни кривата на доходността на България и увеличи ликвидността на българския дълг.

"Имаше безпрецедентен интерес към нашите облигации и заявки надвишаваха четири пъти обема от два милиарда евро, които търсихме, каза Ананиев. - Затова увеличихме лимита до 2.5 млрд. евро. Тези пари ще се ползват за рефинансиране на досегашния дълг на страната, за увеличаване на фискалния резерв и за социално-икономическите мерки взети от правителството, заради пандемията, както и за икономическото възстановяване на страната, каза министърът на финансите. Разходите по тези траншове ще са по-малки от разходите на обслужване на досегашните дългове на България. Освен това лихвите са много по-ниски от първоначално заложените. България няма намерение да излиза повече на финансовите пазари до края на годината."

"По средносрочната глобална програма имахме лимит за вземане на дълг от 8 млрд. евро, увеличен в последствие до 10 млрд. евро. До началото на годината беше взет дълг от 5.144 млрд. евро, сега взехме още 2.5 млрд. евро- или общо 7.644 млрд. евро. За останалите 2.356 млрд. евро нямаме намерение да излизаме на финансовите пазари до края на годината", уточни финансовият министър.