Законопроектите за промени в данъчните закони няма да бъдат внесени в сряда в Министерски съвет, тъй като очакваме формирането на 51-ото Народно събрание и  тогава ще бъдат внесени. Това заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде БТА.

На извънредното заседание бяха представени предложенията за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Петкова мотивира решението служебното правителство да не внася проектозаконите с това, че ако се входират, но не се приемат от 50-ото Народното събраниеи, "всичко се архивира и трябва отново да се внасят". По мнението на Петкова "имаме достатъчно време".

Служебният вицепремиер и служебен финансов министър каза, че промените в данъчните закони принципно се подкрепят с изключение на някои основни мерки. На първо място е отхвърлената от страна на бизнеса подкрепа за декларирането на материалните запаси и дълготрайните активи.

Промяна в Закона за ДДС предвижда декларирането на дълготрайните материални активи и на материалните запаси на тримесечна база, което трябва да правят всички бизнеси. Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от "сивия списък" за пране на пари. Но това предоставя нова административна тежест за компаниите у нас, принуждавайки ги да правят непрекъснати ревизии на материалните си бази, което би довело до счетоводни и инвентарни разходи, коментира Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК, цитиран на интернет страницата на Камарата.

БСК обаче смята, че промяната може да се наложи само върху секторите, които са засегнати най-тежко от сивия сектор. В публикуваният вариант липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разходи за бизнесите, отбеляза Попдончев. 

Като цяло предлаганите промени в данъчните закони са главно технически, свързани с прилагане на европейски директиви и изисквания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и свързани с необходимостта от прецизиране на нормативната уредба.