17-11-2017 20-11-2018

Макар и бавно изкуственият интелект навлиза в бизнеса у нас

Проблемът с кадрите ще се задълбочи в световен мащаб и компаниите трябва да станат още по-конкурентоспособни в привличането на таланти

Снимка: iStock by Getty Images

Макар и бавно изкуственият интелект навлиза в бизнеса у нас

13:54 | 5 август 2024 | Автор: Иван Стоянов 1 555 Снимка: iStock by Getty Images

Изкуственият интелект (ИИ) бързо се утвърждава като ключов фактор за икономическо развитие в световен мащаб. В България, внедряването на ИИ технологии открива нови възможности за повишаване на ефективността, конкурентоспособността и иновациите в различни сектори на икономиката

Още по темата

Изкуственият интелект навлиза в българския бизнес,

макар и доста бавно. Това сочат данни на НСИ за използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията г. Едва 3,6% от фирмите у нас са използвали технологии с изкуствен интелект, като за фирмите с по над 250 служители този процент е 13,8 на сто. 21,7% от компаниите са използвали софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) - 10,5%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) - 4,2%.

Всяко пето предприятие (21,9%) извършва анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 53,1%. За анализ служат основно записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията (73,1%); данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения (56,6%); и свободно достъпни данни от държавни институции - 48,2%.

ИИ технологиите предоставят възможност за автоматизация на рутинни и повтарящи се задачи, което води до значително повишаване на производителността в различни индустрии. Например, в производствения сектор, ИИ системи могат да оптимизират производствените процеси и да намалят разходите. Около 23% от българските предприятия в производствения сектор вече използват или планират да използват ИИ решения в своите производствени линии.

Финтех компаниите в България използват ИИ за подобряване на финансовите услуги, включително анализ на данни, управление на риска и предоставяне на персонализирани финансови продукти. Това повишава ефективността и конкурентоспособността на финансовите институции.

Внедряването на ИИ в здравеопазването може да подобри диагностиката, лечението и управлението на медицински данни. Това не само подобрява качеството на здравните услуги, но и намалява разходите за здравеопазване.

Образователният сектор също може да се възползва от ИИ чрез персонализирани учебни програми и автоматизирани системи за оценяване. Това повишава качеството на образованието и прави учебния процес по-ефективен.

Предизвикателства и перспективи

Липсата на квалифицирани кадри е сериозно предизвикателство пред развитието на ИИ в България. Много от предприятията, които искат да внедрят ИИ, срещат трудности в намирането на специалисти с необходимите умения.

Необходимостта от модернизация на регулаторната рамка също е друга пречка. Създаването на благоприятни условия за развитие на ИИ технологии изисква нови регулации, които да улеснят внедряването и развитието на ИИ.

Глобален контекст и значението на емоционалната интелигентност

Според глобално проучване на HR лидера Adecco Group, проведено в партньорство с Oxford Economics сред 2000 топ мениджъри, 82% от лидерите в технологичните компании смятат, че изкуственият интелект тотално ще промени бизнеса им. Технологичният сектор е най-силно припознаващ мощния ефект, който ИИ ще окаже върху развитието на света. След тях се нареждат мениджърите на компании в сферата на отбраната и космонавтиката с 63%. С най-малка чувствителност по темата са топ мениджърите в сектори като транспорт, логистика и производство, където само 51% осъзнават ролята на ИИ.

Проучването също така подчертава, че проблемът с кадрите ще се задълбочи и компаниите трябва да станат още по-конкурентоспособни в привличането на таланти. Дигиталните и технологичните умения ще бъдат най-търсените след 5 години и вероятно ще бъдат необходими за всеки вид роля в компаниите. Интересното е, че за лидерите в технологичните компании, емоционалната интелигентност (EQ) става все по-важна в сравнение с технически и аналитични умения. На това мнение са 58% от участвалите в проучването. Значението на емоционалното разбиране и съпричастност са припознати от половината от мениджърите във фарма индустрията и сферата на здравеопазването.

"Изследването на Adecco Group показва, че развитието на емоционалната интелигентност на служителите остава все така важно и в ерата на изкуствения интелект. За да запазят кадрите си и да ги адаптират към променената действителност, лидерите трябва да инвестират едновременно в обучения на хората си за работа с новите технологии, за да се възползват от бизнес ползите на внедряването на ИИ, но и в развитие на тяхната емоционална интелигентност", коментира Надежда Василева, изпълнителен директор на Adecco България.

Европейски законодателен акт

През изминалата седмица стана ясно, че влиза в сила Европейският законодателен акт за изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) — първият в света всеобхватен регламент относно изкуствения интелект. Той има за цел да гарантира, че ИИ, разработен и използван в ЕС, е надежден, с гаранции за защита на основните права на хората. Регламентът има за цел да се създаде хармонизиран вътрешен пазар за ИИ в ЕС, като се насърчава внедряването на тази технология и се създава благоприятна среда за иновации и инвестиции.

Системите с ИИ като чатботове трябва ясно да разкриват на ползвателите, че взаимодействат с машина. Определено съдържание, генерирано от ИИ, включително дълбинни фалшификати, трябва да бъде етикетирано като такова и потребителите трябва да бъдат информирани, когато се използват системи за биометрична категоризация или разпознаване на емоции. Освен това доставчиците ще трябва да проектират системите така, че съдържанието под формата на синтетично аудио, видео, текст и изображения да е маркирано в машинночетим формат и да е отбелязано като изкуствено създадено или манипулирано.

От системите с ИИ, определени като високорискови, ще се изисква да отговарят на строги изисквания, включително системи за намаляване на риска, високо качество на наборите от данни, регистриране на дейността, подробна документация, ясна информация за ползвателите, човешки надзор и високо равнище на надеждност, точност и киберсигурност. Регулаторните лаборатории ще улеснят отговорните иновации и разработването на съответстващи на изискванията системи с ИИ. Такива високорискови системи с ИИ включват например системи с ИИ, използвани за набиране на персонал или за оценка дали някой има право да получи заем или да управлява автономни роботи.

Системите с ИИ, които се считат за несъмнена заплаха за основните права на хората, ще бъдат забранени. Това включва системи или приложения с ИИ, които манипулират човешкото поведение с цел заобикаляне на свободната воля на ползвателите, като например играчки, използващи гласова помощ, насърчаващи опасно поведение на малолетни и непълнолетни лица, системи, които позволяват "социално оценяване" от правителства или дружества, и определени приложения на прогнозната полицейска дейност. Освен това, някои видове използване на биометрични системи ще бъдат забранени, например системите за разпознаване на емоции, използвани на работното място, и някои системи за категоризиране на хора или отдалечена биометрична идентификация в реално време за целите на правоприлагането на обществено достъпни места (с малки изключения).

За да се допълни тази система, със Законодателния акт за изкуствения интелект се въвеждат и правила за т.нар. модели на ИИ с общо предназначение, които са много способни модели на ИИ, проектирани да изпълняват голямо разнообразие от задачи, като генериране на текст, подобен на човека. Моделите на ИИ с общо предназначение все повече се използват като компоненти на приложенията с ИИ. Законодателният акт за изкуствения интелект ще гарантира прозрачност по веригата за създаване на стойност и ще обърне внимание на възможните системни рискове на най-подходящите модели.

ИИ има потенциала да трансформира българската икономика, като увеличи ефективността, стимулира иновациите и създаде нови работни места. Въпреки предизвикателствата, перспективите за бъдещето са обещаващи, ако се осигури необходимата подкрепа и координация между различните заинтересовани страни. Със съвместни усилия, България може да се превърне в лидер в областта на ИИ в региона и да реализира пълния потенциал на тази революционна технология.

ИЗБРАНО