КРИБ: Частните болници не трябва да попадат в обхвата на правилата за обществени поръчки
Работодателската организация предупреждава, че включването им в Закона за обществените поръчки ще създаде сериозни проблеми за системата и пациентите
Частните лечебни заведения не са публичноправни организации и затова не бива да попадат под действието на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това е основната позиция на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), изразена в отворено писмо до парламента, Министерския съвет и медиите. Поводът е решението на Европейската комисия да заведе дело срещу България заради начина, по който е приложена европейската директива за обществените поръчки.
От КРИБ подчертават, че действащото българско законодателство е съобразено с европейските правила и дори е потвърдено от Съда на Европейския съюз. В решение от септември 2024 г. съдът ясно е посочил, че държавите членки имат право да адаптират правилата според особеностите на собствените си здравни системи. Според организацията това означава, че България не нарушава европейското право, като изключва частните болници от обхвата на ЗОП.
КРИБ напомня и за решение на Върховния административен съд, според което частните болници не се издържат от държавния бюджет, а работят на търговски принцип. Те предоставят услуги на пазара и не изпълняват функции от общ интерес без стопански характер - ключов критерий, за да бъдат третирани като публични организации.
Работодателската конфедерация предупреждава, че ако частните болници бъдат задължени да провеждат обществени поръчки, това ще доведе до реални и сериозни затруднения. Сред тях са забавяне или блокиране на доставките на лекарства и медицински изделия, допълнителна административна тежест за дружества, които не получават директно бюджетно финансиране, както и намеса в свободната стопанска инициатива. Всичко това, според КРИБ, би се отразило пряко върху качеството и навременността на медицинските услуги за пациентите.
От организацията посочват още, че прилагането на правила, предназначени за държавни и общински институции, към частни търговски дружества противоречи на логиката на пазарната икономика. Подобен подход би могъл да охлади инвестиционния интерес не само в здравеопазването, но и в други ключови сектори, в които България търси външни партньори.
КРИБ не отрича нуждата от прозрачност, но настоява тя да се постига с подходящи и пропорционални механизми, признати на европейско ниво - като конкурентни процедури или централизирани търгове - без да се променя основният правен статут на частните болници.
В заключение от конфедерацията заявяват, че искът на Европейската комисия е неоснователен и не налага промени в българското законодателство. Според тях страната разполага с достатъчно силни правни аргументи да защити позицията си пред Съда на ЕС, а запазването на сегашния режим е в интерес не само на бизнеса и здравната система, но най-вече на пациентите.
В началото на декември Европейската комисия обяви, че сезира Съда на ЕС с аргумента, че България неправилно е приложила директивата за обществените поръчки. Според Комисията част от частните лечебни заведения, които получават над 50% публично финансиране, неправомерно са изключени от тези правила. Българските работодатели обаче са категорични, че този подход не отчита спецификата на националната здравна система и ролята на частните болници в нея.