17-11-2017 20-11-2018

Кой "надписва сметката": Бизнесът ще подкрепи кабинета в опита за поевтиняване на храните

Освен правителството, предприятията, търговските вериги също трябва да направят усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби, отбеляза председателят на АИКБ Васил Велев. Но нашите храни са с най-висок ДДС в Европа

Снимка: iStock by Getty Images

Кой "надписва сметката": Бизнесът ще подкрепи кабинета в опита за поевтиняване на храните

13:47 | 7 февруари 2023

| Автор: Екатерина Тотева, Валерия Димитрова, БТА

150 7704 Снимка: iStock by Getty Images

Българският бизнес ще подкрепи правителството в усилията му за търсене на механизъм за намаление на цените на храните, защото първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това каза в интервю за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Решението за еврозоната ще се взема през месец май и по тази причина страната трябва да покаже воля за решителни стъпки, буквално през следващите два-три месеца, да овладее инфлацията и цените на месечна база да тръгнат надолу, допълни Велев.

Виж още Кабинетът с мерки срещу спекулата: Храните поскъпват с 20-30%, докато стигнат до щанда

Основната опция за намаляването на цените на храните е намаляването на ДДС, но без действащ парламент това няма как да се случи, дори и при много голямо желание на настоящото правителство, каза за БТА Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружението "Храни и напитки България". Според нея няма административни мерки, които могат да се приложат и да дадат положителен ефект.

Васил Велев и Яна Иванова бяха потърсени за коментар по повод заявеното вчера от премиера Гълъб Донев намерениe на второто служебно правителство да насочи усилията си към постигане на реални резултати в овладяването на цените на хранителните стоки. По негова инициатива днес в Министерския съвет ще има работна среща с участието на министри и шефове на агенции. Целта е да бъде представен анализ на образуването на цените, като спрямо резултатите от този анализ ще се търсят възможните решения за спиране на покачването им.

Според Велев, за да бъде постигната целта - влизане в еврозоната, предприятията, търговските вериги също трябва да направят някои усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби.

Според Иванова сега цените са такива, каквито пазарът в момента позволява. Производителите искат да продават в максимален обем, а това става само при поносими цени, а разходите на всяко предприятие за производство, суровини и транспорт са много различни и общи послания - "Да намалим цените!", звучат добре, но са популистки, коментира Иванова. В целия свят инфлацията продължава, макар и с по-ниски стойности от 2022 г. и не може да се очаква в малка България да е много по-различно, допълни тя.

Според данни от FoodDrinkEurope цените на храните при нас не растат повече спрямо средното за ЕС, а и има много по-развити държави от нас, в които инфлацията при храните е чувствително по-висока, каза Иванова. Тя повтори, че единствената мярка, която можеше да забави инфлационния процес в България, за която всички национално представителни сдружения призоваваха още от началото на кризата, е намаляването на ДДС на храните. Иванова напомни, че през месец май миналата година в изследване на БАН бе отчетено, че у нас се очаква ръст на цените на храните с около 50 на сто и още тогава от организацията са отправили апел за намаляване на ДДС, тъй като такава бе една от препоръките на Европейската комисия за справяне с кризата, породена от войната в Украйна. Само в още две държави от целия ЕС няма намалена ставка на ДДС и реално нашите храни са с най-висок ДДС в Европа, каза Иванова.

Без това намаление картината е следната - ако себестойността на един продукт се увеличи с един лев, това реално за крайния потребител в България е 1,20 лева, ако със същия този лев се качи в Германия, увеличението ще е с 1,07 лева, във Франция - 1,05 лева, Румъния - 1,09 лева, описа процеса Иванова.

Виж още Облагането на свръхпечалбите вече е закон, както и постоянният 9% ДДС за куп стоки и услуги

По отношение на търговските вериги и за евентуалния им "принос" в поскъпването на храните, Иванова изтъкна, че страната ни вече е транспонирала директивата за нелоялните търговски практики. Не мисля, че някоя от веригите в България си позволява да прилага нелоялни търговски практики, допълни Иванова.

Председателят на АИКБ Васил Велев напомни, че по-ниската цена на електроенергията заради компенсациите за бизнеса е факт от януари, но подчерта, че ефектът от тази мярка върху намалението на цените ще се усети през следващите месеци и по-скоро през март, защото, по думите му, в този процес има инертност. Но е и вярно, че пазарът е "разбъркан", въпреки че никой не е отменял конкуренцията, има сектори, на които ще отнеме повече време за успокояване на цените, по тази причина в други държави се прилагат съответните административни мерки в посока ускоряване на процеса, коментира Велев.

Виж още Наблюденията на потребителите в графики: инфлация, доходи, безработица

Той посочи, че е необходимо държавата да направи анализ по веригата на ценообразуването за това къде има прекомерно увеличаване на стойностите и да се вземат съответните мерки. Целта е да се види доколко тези цени са обективни и доколко има "надписване на сметката", каза Велев и допълни, че това означава и повече проверки от ресорните контролни органи на държавата в търсене на непозволени търговски практики и налагането на съответните глоби.

Ние приветстваме проверките на търговските практики и прилагането на Закона за защита на конкуренцията, но в една пазарна икономика цената се определя от пазара и опитите за намеса на държавата не само не дават положителен резултат, а примерът с Унгария, която е с най-високия ръст на цените на храните в целия ЕС, показва обратния ефект, напомни Иванова.

Виж още Радев определи инфлацията като най-големия проблем на страната, в дългосрочен план - демографията

При пазарна икономика мерките, които държавата може да предприеме за намаление на цените, не са много, изтъкна Велев. Като възможен механизъм, макар и не конкретно насочен към цените на храните, той посочи практиката, която се прилага в редица европейски държави на облагане на свръхпечалбите не само на енергийните дружества, но и на други сектори, в които се генерират извънредни свръхпечалби. По думите на Велев това няма да доведе до намаление на цените на храните, но ще увеличи бюджетните приходи.

"Това, което е факт, е поскъпването на торовете, следствие на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки процента на всяка стъпка и когато те поскъпнат в пъти, какво очакваме да стане с яйцето", коментира Велев. Същевременно той напомни, че субсидиите в селското стопанство в някои държави от ЕС са много по-големи от тези у нас, което, по думите му, позволява в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност.

Сред причините за високата инфлация в България Велев посочи високата цена на тока, като напомни, че преди да се усетят първите темпове на ръста на инфлацията, през първото полугодие на 2021 г. средно тя беше 112 лева за мегаватчас, а сега след компенсациите тя ще е 200 лева. Същевременно Велев посочи, че през цялото второ полугодие на 2022 г. цената на тока след компенсациите беше 250 лева. Това е повече от два пъти ръст и е първата причина да имаме по-голяма инфлация от средноевропейската, смята Велев. По думите му, втората причина е свързана с прекомерното увеличаване на бюджетните разходи - най-вече за пенсии, както и за издръжка в бюджетната сфера, срещу които няма произведена продукция. Велев повтори, че цената на тока за бита е 82 лева за мегаватчас и е силно субсидирана, а за предприятията след компенсации е над цената на микса и заяви, че базовата индустрия трябва да бъде докомпенсирана по отношение на цените на електроенергията, за да има равни позиции с конкурентите си в Европа и по света.

ИЗБРАНО