Когато турското икономическо чудо на Ердоган започна да се проваля

Показателите на благоденствието започнаха да се пропукват още през 2013 г.

Снимка: AP/БТА

Когато турското икономическо чудо на Ердоган започна да се проваля

Показателите на благоденствието започнаха да се пропукват още през 2013 г.

13:53 | 20 юли 2021 | Автор: Ройтерс 2 2319 Снимка: AP/БТА

Пет години след като (турският) президент (Реджеп) Тайип Ердоган предотврати опит за преврат, шансовете му да продължи управлението си в трето десетилетие може да зависят от това дали той ще успее да обърне икономическия упадък, който доведе до спад в благоденствието, равенството и заетостта на турците от 2013 г. насам.

Ердоган е изправен пред избори през 2023 г. - стогодишнината от основаването на Република Турция. Социологическите проучвания показват, че подкрепата му е спаднала след валутната криза, рязката рецесия и пандемията от коронавирус през последните три години.

Някои показват, че управляващата коалиция изостава от неформален опозиционен съюз, макар че Партията на справедливостта и развитието на Ердоган остава популярна със силна подкрепа сред консерваторите в селата и сред работническата класа.

Тази година икономическият растеж се завърна, след като Турция беше една от малкото страни, които избегнаха свиване на икономиката през 2020 г. Но загубите от последните години доведоха до завръщане на инфлацията от 20 и повече процента при храните и другите основни стоки.

"Ако погледнете на рейтинга на президента Ердоган, наред с трудния икономически фон, трудно е да си представим такива условия през следващите 12 месеца, които биха им позволили да мислят, че избори биха били благоприятни за тях", казва Дъглас Уинслоу, директор на Фич Рейтингс за европейския суверенен дълг.

Световната банка оценява, че над 1,5 милиона турци са паднали под линията на бедността през миналата година.

Индексът на Джини за разпределението на доходите и благосъстоянието също показва, че неравенството се е увеличило от 2011 г. и се е ускорило след 2013 г., като е заличило големия напредък, постигнат през 2006 - 2010 г. по време на първото десетилетие на Ердоган на власт.

Десетилетие на напредък

Партията на справедливостта и развитието (ПСР), рожбата на Ердоган - най-дългогодишния лидер на съвременна Турция, дойде на власт през 2002 г. след най-тежкия икономически спад от 70-те години с обещанието, че ще сложи край на лошото управление и рецесиите, които отдавна измъчваха турците, копнеещи за по-добър живот.

Тогавашният премиер Ердоган използва икономическия подем и дипломатическия фокус върху Запада, за да постигне едно десетилетие на напредък.

Бедността и безработицата спаднаха. Инфлацията, която достигаше до трицифрени стойности десет години по-рано, се спря на 5 процента, като засили привлекателността на турската лира за местните и за чужденците.

Ердоган изглеждаше недосегаем.

Нещата се промениха през 2013 г., когато в Турция избухнаха безпрецедентни антиправителствени протести, а зараждащите се пазари по света преживяха болезнен финансов отлив, докато по-големите икономики набираха сила.

Анализ на Ройтерс показва, че тази година отбеляза повратен момент за брутния вътрешен продукт на глава от населението, безработицата и други параметри на благоденствието.

2013 г. беше и най-високата точка на чуждите инвестиции, според официални статистики за ценните книжа и (аналитичната компания) "Търки дейта монитор" (Turkey Data Monitor). Оттогава (турската) лира се срина, изсмуквайки глобалната покупателна способност на турците.

Репресии и изолация

Ердоган шокира мнозина, когато правителството му смаза протестите през 2013 г., които започнаха в истанбулския парк Гези. Репресиите "разкриха ПСР като новото статукво и показаха, че вълната на общественото мнение се обръща срещу тях", каза Атеш Алтънорду, преподавател по социология в университета Сабанджъ.

Опитът за преврат на 15 юли 2016 г. след това предизвика сурово извънредно положение, което според анализаторите отдалечи благоденствието на турците още повече.

"От 2013 г. ПСР и Ердоган още повече засилиха авторитаризма, който вероятно навреди на икономиката по различни начини", каза Алтънорду.

"Те влязоха в режим на по-изолирано и централизирано взимане на решения, с по-малко медийна свобода. По този начин е вероятно да се правят повече грешки в политиките, губи се обратната връзка и има повече поле за корупция".

Избирателната база

Други ключови мерки като здравеопазването остават стабилни, след рязкото подобрение, откакто Ердоган пое властта през 2003 г. Мерките за икономии, наложени след програмата на Международния валутен фонд от 2011 - 2012 г., бяха облекчени, Ердоган възприе политиките на свободен пазар, изисквани за присъединяване към Европейския съюз - по онова време централна цел на ПСР. Световната финансова криза от 2008 - 2009 г. удари Турция, но освен това донесе приток на инвеститори, търсещи печалби на нововъзникващите пазари. Евтиният кредит от чужбина допринесе за основан на строителството икономически бум, който помогна на ПСР да спечели осем последователни национални избори.

Ердоган има "база от боготворящи го и лоялни привърженици, (защото) гражданите се радваха на значително по-добър жизнен стандарт, отколкото при кемалистите през по-голямата част от 20-и век", написа Сонер Чагаптай в доклад за института Уошингтън (The Washington Institute). Той отбеляза, че преди идването на Ердоган на власт детската смъртност в Турция беше сравнима с тази на предвоенна Сирия, а сега е подобна на тази в Испания.

Икономически и политически напрежения

Други показатели на благоденствието обаче започнаха да се пропукват през 2013 г., когато Федералният резерв на САЩ намекна, че може да започне да изтегля изцедените от стимули фондове от нововъзникващите пазари. Политическите напрежения се засилиха след това, когато Ердоган се обърна към националистически съюзници, а по-късно победи на референдум за въвеждане на президентска система, която концентрира властта в неговия дворец. Някои ключови икономически представители напуснаха ПСР и преминаха в опозиция на съсредоточаването на властта. Анализатори казват, че след това са започнали да се появяват пукнатини в неговите политики, включително натиск върху централната банка да понижава лихвените проценти, дори когато лирата изпадна в криза през 2018 г. Валутата изгуби 75 процента от стойността си спрямо долара от 2013 г., повече от половината през последните три години. Мнозина турци сега избират да държат състоянието си в чужди валути.

"От политическа гледна точка от 2013 г. има усещане, че Турция и Западът се отдалечават", казва Роджър Кели, водещ регионален икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие.

"Да, виждаме влошаване от 2013 г. насам, но трябва да гледаме на него в контекста на положителните стъпки, които бяха направени преди това", (казва той).

Превод: БТА

ИЗБРАНО