Китайската икономика се забави до близо 30-годишен минимум
Търговската война със САЩ дърпа надолу износа
Китайската икономика е нараснала едва с 6 процента през третото тримесечие на 2019 година, което е най-бавният растеж от 26 години, предадоха световните агенции. През второто тримесечие темпът бе 6,2 на сто.
Забавянето не е изненадващо, коментира Лю Шънцзюн, вицепрезидент на Института за международни финанси Луцзяцзуй в Шанхай.
От една страна САЩ разшириха обхвата на митата срещу Китай. Налагането на мита не само засяга износа, но и създава несигурност и подтиска ентусиазма за корпоративни инвестиции. От друга страна Пекин взе мерки за охлаждане на пазара на недвижими имоти, който сега има по-слаб принос за нарастването на брутния вътрешен продукт, посочва експертът, цитиран от ДПА и БТА.
Въпреки по-бавния растеж се очаква правителството да се въздържи от въвеждане на стимулиращи мерки, подобни на тези, които преди десетилетие помогнаха на Китай да избегне рецесия в периода на световната икономическа криза.
Вместо това Пекин си е поставил за цел да подобри бизнес и инвестиционния климат за компаниите чрез данъчни намаления, като премахне някои административни пречки и подобри достъпа до кредитиране, според Макс Ценглайн, експерт по китайска икономика от Института за китайски изследвания "Меркатор" в Берлин.
С темп от 6 процента правителството все още може да се справя добре и да постигне целевия растеж, заложен за 2019 година, коментира той.
Голяма тревога за Пекин обаче е опасността растежът да се забави още повече, особено предвид приближаващия 100-годишен юбилей на Китайската комунистическа партия през 2021 година. Следователно китайските лидери ще искат да избегнат намаляване на икономическия растеж на всяка цена, допълва Ценглайн.
Търговската война със САЩ дърпа надолу китайския износ, който миналия месец се е свил с 3,2 на сто на годишна основа. Същевременно през септември инфлацията е скочила до 3 на сто, или най-бързият темп от октомври 2013 година, след като епидемията от африканска чума по свинете вдигна цените на свинското месо с близо 70 процента.
Преговарящите екипи на САЩ и Китай миналата седмица постигнаха принципно споразумение, което предвижда Вашингтон да се въздържи от налагане на нови тарифи, а Пекин да купува американска селскостопанска продукция на стойност до 50 млрд. долара. Сделката все още предстои да бъде оформена официално.
Забавянето на китайската икономика, която е най-големият търговски играч в света, има и глобално отражение, отбелязва Асошиейтед прес. То оказва натиск върху търсенето на промишлени компоненти в азиатските страни. Цените на соята, желязната руда и други суровини се понижиха, засягайки Бразилия, Австралия и други доставчици.