Изминаха близо седем месеца от подписването на предварителното търговско споразумение между Вашингтон и Пекин, а Китай трупа голямо забавяне спрямо целите за закупуването на американска селскостопанска продукция, договорени през януари, пише в анализ на Даниел Хофман от Франс прес.

Според информации в медиите високопоставени представители на двете страни трябва да разговарят чрез видеоконферентна връзка на 15 август, за да доуточнят текста, който предвижда значително увеличение на закупуваните американски стоки и услуги от Китай през 2020-а и 2021 година.

В главата, посветена на селскостопанските продукти, Пекин се е ангажирал да увеличи вноса с 32 милиарда долара спрямо равнището му от 2017 година.

Само че според данните на института "Питърсън" по международна икономика в края на юни китайският внос на американска селскостопанска продукция е бил далече от равнището, на което е трябвало да бъде през този период на годината. Той е достигнал едва 39% от целта си за първата половина на година според американските данни и 48%, ако се гледат отчетите на китайските митници.

"Ще бъде добре, ако вносът възстанови равнищата си от 2017-а", преди началото на търговската война между Пекин и Вашингтон, подчертава Чад Баун, автор на проучването и изследовател в института "Питърсън".

Ускоряване през юли

От средата на юли китайските поръчки за царевица и най-вече за соя все пак нараснаха.

От 14 юли до 7 август Пекин е купил малко над 3 милиона тона американски маслодайни култури. В края на юли САЩ съобщиха за най-голямата китайска поръчка, правена досега, за царевица с обем от 1,9 милиона тона.

Тези новини бяха лека утеха за американските фермери, които очакват богати реколти тази година и се опасяват, че трудно ще пласират продукцията си.

Поръчките бяха направени между другото, дори когато политическото и дипломатическото напрежение между двете страни е изострено, както и на фона на ограничения за китайските приложения Tik Tok и WeChat, въведени по решение на президента на САЩ Доналд Тръмп, и санкциите срещу редица хонконгски ръководители.

Според Джак Сковил, анализатор на пазара за селскостопанска продукция в Price Futures Group, Китай "си дава сметка, че не сме най-добрите приятели в света в този момент, но се нуждае от тези продукти и ще поръчва колкото е необходимо".

Тези поръчки обаче могат да бъдат отменени, защото корабите не са напуснали американските пристанища, а това е риск, за който предупреждават редица експерти.

"В Бразилия и Аржентина (две големи производителки на царевица и соя) реколтите излизат в края на февруари - началото на март", отбелязва Брайън Хупс, президент на посредническата компания Midwest Market Solutions.

Следователно Китай би могъл във всеки един момент "да анулира поръчките си от юли и да купи на много по-изгодни цени, ако му се предостави такава възможност", коментира Хупс.

Той посочва и друга опция: поръчките, направени за тази реколта, могат да бъдат прехвърлени за следващата реколта.

 "Непостижими цели"

Засега предварителното споразумение остава в сила въпреки неотдавнашното покачване на температурата в отношенията между двете страни и пандемията от Ковид-19, която бе сериозен удар за международната търговия.

В средата на юни американският постоянен търговски представител Робърт Лайтхайзър заяви, че Китай е дал гаранции за закупуването на соя, царевица и други селскостопански продукти, от които силно се нуждае.

Белият дом гледа на ангажиментите на Пекин в сектора на селското стопанство, но също и за енергийните и промишлените продукти, като аргумент за Доналд Тръмп в кампанията за преизбирането му през ноември, твърди Баун.

"200 милиарда долара (допълнителната сума на американските стоки и услуги, които Китай се ангажира да купи до края на 2021-а) са голяма цифра, която той може да представи на обществеността", посочва експертът.

Според Баун обаче фактът, че Пекин не премахна почти изцяло допълнителните мита върху американските продукти, наложени по време на търговската война, прави тези цели от споразумението "непостижими".

"Няма икономически стимули за китайския частен сектор да купува американски стоки", обяснява той, като се има предвид, че митата върху вноса от останалата част на света са по-ниски.

"Ако Китай прави този внос, то това задължително е по силата на правителствени директиви", допълва Баун.