Държавата отдавна не се е намесвала директно на пазара на зърно и по специално на хлебна пшеница, но сегашната ситуация, свързана с войната в Украйна, която се води вече втора седмица от Русия, накара правителството да предприеме важна и решителна стъпка за изкупуване на пшеница, за да запълни държавния резерв с общо 1.5 млн. тона хлебно зърно. Това количество по разчети на кабинета би трябвало да реши проблемите на страната до новата реколта 2023 година.
Притесненията са основателни, защото Русия и Украйна са сред най-големите износители на пшеница в света и в момента, заради войната експортът по вода - през Черно море на практика е блокирано. В края на миналата седмица най-големият в света оператор на контейнерни кораби Maersk/MSC спря обслужването до руските и украинските черноморски пристанища.
В отговор, украинската държавна железопътна компания съобщи, че е готова спешно да организира износа на селскостопански стоки с влакове след затварянето на украинските пристанища на Черно море заради войната. Досега украинските селскостопански стоки бяха транспортирани с кораби. Необходими са, обаче, свободни коридори до границите на Украйна с Румъния, Унгария, Словакия и Полша, откъдето зърното да бъде прехвърляно към пристанища и логистични центрове на европейски държави.
Поводът за държавната намеса
По време на парламентарния контрол, на 8 март, премиерът Кирил Петков обясни в отговор на питане на народния представител от ГЕРБ-СДС Любен Дилов, че тази стъпка е предприета, за да има в България достатъчно зърно в резерв до следващата реколта през 2023 г. Така че правителството да е готово във всяка ситуация да осигури продоволствията на държавата.
Петков опроверга инфopмaция зa зaбpaнa зa изнoc нa зъpнo oт cтpaнaтa ни, а ситyaциятa oт 7 март c двa cпpeни ĸopaба на варненския порт Πeтĸoв oбяcни c дoпълнитeлни пpoвepĸи нa Aгeнциятa "Mитници", която правела cвoитe cтaндapтни инспекции.
Да припомним, че още в края на миналата седмица (4 март), на извънредно заседание на Консултативния съвет по зърното с участието на премиера, министри и представители на бранша, стана ясно, че държавата ще влезе на пазара на зърно и ще изкупи нужните за българското население количества. Така земеделците ще могат да реализират своята продукция, а българските граждани няма да имат притеснения за липси на брашно, респективно да се появи дефицит на хляб у нас.
Държавната намеса ще струва скъпо
Според представители на бранша, които са против спирането на износа, участието на пазара на държавата ще струва скъпо, тъй като цените от миналата седмица постоянно се покачват рязко, а премиерът обеща да се купува зърно по пазарни цени.
Ситуацията е изключително благоприятна за България, тъй като страната ни е сред 20-те износители на хлебна пшеница в света, а глобалният износ се оценява на 44.8 млрд. щатски долара през 2020 г. по окончателни данни на Световната търговска организация (СТО) и специализираната интернет платформа worldstopexports.com, което е с 22.8% повече от международните продажби на пшеница през 2016 г., когато световният износ на пшеница се оценява на 36.5 млрд. щатски долара. Засега все още няма налични обобщени данни за 2021 година, но със сигурност се очаква ръст поне колкото през 2020 спрямо предходната 2019 година.
Според данните на СТО, на годишна база през 2020 г. спрямо предходната година стойността на световния износ на пшеница се е увеличил с 10.7% от 41.860 млрд. долара до 44.800 млрд. долара.
Пазарът на пшеница е много динамичен в момента и е започнал да се конкурира с борсовата търговия на петрола, природния газ и електроенергията. В крайна сметка само за броени дни цената на пшеницата достигна 14-годишен връх на 8 март, нараствайки с 6.25% до 12.80 долара за един бушел* или 473.6 долара за 1 тон на борсата в Чикаго. На стоковата борса в Париж цените се повишиха с 2.55% до 422.50 евро за тон (460.52 долара по курса на ЕЦБ за деня) с доставка на 23 март.
Формално погледнато двете страни във война - Русия и Украйна, са сред най-големите износители с общ пазарен дял от 25.6% от целия световен експорт.
Освен това, трите най-големи износителки на пшеница (Русия, Съединените щати и Канада) осигуряват почти половината (45.8%) от общата стойност на износа на хлебно зърно.
За отбелязване е, че България заема почетното 13-то място по износ в света, от 100-те държави, които изнасят пшеница.
По континенти, европейските държави осигуряват над половината от световния износ на пшеница през 2020 г., като доставките възлизат на 25.5 млрд. долара или 56.9% от общите световни продажби на хлебното зърно. Делът на двете водещи съседки по износ на пшеница (Канада и САЩ), северноамериканските износители са осигурили пшеница на стойност 28.3% от продадената на международните пазари.
На Океания (най-вече Австралия) се пада пазарен дял от 6% от износа на пшеница в стойностно изражение, изпреварвайки Латинска Америка без Мексико, но включваща Карибския басейн с 5.3%. По-малките проценти идват от Азия (3.3%) и Африка (0.2%).
България е в изгодна ситуация и сред-страните-членки на Европейския съюз, тъй като заема 6-то място, въпреки че през 2020 година, според СТО, е намалила с 26.2% износа си спрямо предходната 2019 година, която зърнопроизводителите определят за една от най-добите за последните 10 година.
Още по-благоприятна е позицията на нашата страна и на Балканския полуостров, където е изпреварена само от Румъния.
Формално погледнато двете страни - Русия и Украйна, са сред най-големите износители с общ пазарен дял от 25.6% от целия световен експорт, затова призивите от последните дни, че заедно България и Румъния могат да покрият липсите от украинския износ, не са основателни. Пак според данни на СТО, пазарният дял на експорта на хлебно зърно от Украйна е 8%, а общият износ на България и Румъния е само 3.7% (2.1% на Румъния и 1.6 на сто за нашата страна).
Трябва да се отбележи, обаче, че през миналата 2021 година производството на пшеница в България е достигнало нива от 7.16 млн. тона, при реколтирани 1 204 334 ха и със среден добив за страната от 594 кг/дка, сочат окончателните данни на Министерство на земеделието (МЗ).
Има и още нещо много важно за зърнопроизводителите, което те много добре знаят. Изкупните цени на пшеницата от реколта 2021 година към 23 февруари, по последни данни на МЗ, са средно 511 лв./тон, което представлява повишение с 23.1% спрямо цените към 23 февруари 2020 г., когато са били 415 лв./тон.
В края на миналогодишната жътвена кампания са взети 1 263 проби от 2 602 276 тона пшеница от зърнопроизводителните райони в 27 области на страната, което представлява 36.5% от общото реколтирано количество. Резултатите показват, че 49.40 % от общото производство или 3 536 305 т. са с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия.
Досега по предварителни данни от миналогодишната реколта са изнесени 971 493 тона (05.07.2021 - 27.02.2022) само през пристанище "Варна", което в сравнение със същия период на предходната (05.07.2020 - 27.02.2021) представлява нарастване на експорта с 57.7% (при 616 045 тона). Като дял от общия добив на висококачествена пшеница досега са експортирани само 27.47%. Като свалим 1 млн. тона, които ще изкупи държавата и приблизително усвоените досега около 500 тона за вътрешно потребление от мелниците, за износ остават около 1 млн. тона хлебно зърно. При това положение, ако цените се запазят такива каквито са в момента на стоковата борса в Париж, само от предстоящия износ зърнопроизводителите ще получат най-малко около 460.52 милиона долара.
България не е включена като световен вносител в класацията на worldstopexports.com, което може да означава, че страната ни покрива вътрешните си нужди от българско производство. Същото се отнася за още 15 държави-членки, които не са включени сред вносителите от ЕС.
Световният внос на пшеница
В световен мащаб вносът на пшеница през 2020 г. е струвал общо 48.5 млрд. щатски долара за купувачите. В сравнение с износа, който е оценен на 44.8 млрд. щатски долара или разлика от 3.7 млрд. долара, което се обяснява най-вече с поскъпване на зърното, борсовите цени на които са нараснали, т.е купувачите са плащали повече за същите количества, тъй като обемите на износа и вноса са приблизително еднакви.
Според СТО, общата стойност на внесената пшеница през 2020 година за всички държави купувачи се е увеличила средно с 16.1% от 2016 г., когато световната равносметка за покупките на пшеница се равнява на 41.8 млрд. щатски долара. Само за 2020 година в сравнение с предходната, глобалната сметка, платена за внос на пшеница, се повишава с 10.4%.
По континенти азиатските държави са допринесли за най-голямата стойност на общия внос на пшеница през 2020 г. с покупки за 21.1 млрд. долара, или 43.6% от общата стойност на световния внос. На второ място са африканските вносители с 26.6%, докато 17.4% от световния внос на пшеница е доставен в Европа.
По-малки проценти се падат на Латинска Америка (8.3 %), с изключение на Мексико, но включваща Карибския басейн, Северна Америка (3.2 %) и Океания (0.8 %), водени от Нова Зеландия и Австралия.
Сред 100-те основни пазара за вносна пшеница най-бързо нараства търсенето от: Танзания (нарастване с 3392% през 2020 г. спямо 2019 г.), континентален Китай (+150.8%), Зимбабве (+99%), Непал (+84.9%), Албания (+75.8%), Латвия (+69.3%), Обединеното кралство (+67.3%), Казахстан (+67%).
Как се представя България на най-големия пазар на пшеница
По стойност 5-те най-големи купувачи на пшеница (Египет, Индонезия, Турция, континентален Китай и Нигерия) са закупили приблизително една четвърт (24.7%) от общия световен внос на пшеница през 2020 г. Редно е да се отбележи, че България е представена много добре на египетския пазар, най-големият по стойност в света (оценен на 2 693 851 000 долара от СТО). Страната ни заема 7-мо място в импортната листа на арабската държава, като през 2020 г. е изнесла хлебно зърно за 13.9 млн. долара, което представлява увеличение с 262.2% спрямо предходната 2019 година, сочат още данните на СТО.
Основните конкуренти на България за египетския пазар са: Русия (1.6 млрд. долара) Украйна (690.4 млн. долара), Франция (176.8 млн. долара), Румъния (87.7 млн. долара), Австралия (60.7 млн. долара) и САЩ (22.4 млн. долара).
*eдин бушел е равен на 27.220 кг пшеница и соя, за другите зърнени култури бушелът е по-лек, с по-малко кирограми.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}