17-11-2017 20-11-2018

Как да оцелееш при икономика в колапс? Управителят на НИСИ Мая Косева пред Dir.bg

Снимка: НИСИ

Как да оцелееш при икономика в колапс? Управителят на НИСИ Мая Косева пред Dir.bg

10:06 | 29 април 2020 | Автор: Костадин Николов 0 6770 Снимка: НИСИ

Според данни на НСИ за месец март тази година 53,5% от анкетирани предприятия показват намаления в приходите, 36,3% са без промяна и 9,5% декларират увеличение. Научноизследователският строителен институт - НИСИ, е едно от малкото дружествата, което приключва тримесечието с увеличение на приходите си.

Извънредна обстановка

Какви са предизвикателствата по време на икономическа стагнация, които са най-големите трудности и как могат да бъдат предолени?

Dir.bg разговаря с управителя на НИСИ Мая Косева. Нейният професионален път минава през управлението на частни и държавни дружества. Била е съветник на Министрите на Регионалното развитие и благоустройство и Икономиката и Енергетиката. Председател на СД на "Автомагистрали" ЕАД и на "Ел Би Булгарикум" ЕАД. Акционер и Изпълнителен директор за България на Австрийската компания "Christof group", а сега - управител на НИСИ.

- Какво се случва с икономиката? С кризата отпреди 10 г. ли да сравняваме днешните времена или по-скоро с Великата депресия, както твърди Кристалина Георгиева?

- Пандемията COVID-19 постави на сериозно изпитание хората и правителствата във всяка държава. Истината е, че въпреки всички усилия, никой не е готов с конкретни работещи решения. Икономическата ситуация в света е безпрецедентна, редица анализатори я определят като състояние на "Икономика в колапс". Вижте какво става с водещите икономики в Европа! Страни като Германия, Франция и Великобритания бележат рецесия, близка до следвоенната. Американското промишлено производство регистрира най-голям спад след Втората световна война.

На фона на тези катастрофични картини се очаква обемът на Глобалната търговия да се понижи с 30-35%, а прогнозите за световната икономика е загуба над 5 трил. долара за следващите 2 години.

За България анализатори сочат очакван икономически спад от около 7 %. И да, благодарение на адекватните мерки, наложени до момента от правителството, сме на челно място в света по най-малко заболели от COVID 19. Но това не е в състояние да ни предпази от икономическата криза, която разтресе света. Вижте какво се случи с водещи структоро определящи сектори в икономиката като строителството и туризма у нас и как за броени дни замразиха дейността си. Истината е, че икономика като нашата, която е 2/3 свързана с Европейската, е твърде уязвима при развитието на подобни неготивни сценарии. Последствията са трудно предвидими и със сигурност за преодоляването им ще са нужни изключителна мобилизация, ресурси и много време.

- Така е. Но тази ситуация се отразява тежко не само на компаниите. Хиляди хора в България губят работата си всеки ден. Безработицата и обедняването ще се окажат следващата катастрофа - социалната. Не мислите ли?

- Абсолютно сте прав. Тази криза се отразява изключително тежко на Пазара на труда. Проблемът е огромен и глобален. Очакваната безработица във водещата икономика на света САЩ е 26 мил. души, а в Германия цифрата ще надхвърли 3 мил. само в следващите няколко месеца. По данни на ООН до края на тази година 195 мил. души ще загубят своите работни места.

Аналогична тенденция се наблюдава и у нас - тройно повече безработни отчита Агенцията по заетост, като всеки ден бюрата по труда се регистрират между 3500 и 4000 души. Рекордна цифра за България. Има и друга тенденция, която се очертава - на българи, завръщащи се в страната поради загуба на работното си място в чужбина. И броят им не е малък. Цитирам по памет, но към 15 март (по официални данни) от чужбина са се прибрали над 200 000 българи. И вероятно не всички са били на ски-курорти, прибраха се и трайно работещи от шест континента.

Наскоро бе публикувано социологическо изследване според което около 90% от анкетираните фирми отчитат влиянието на пандемията върху дейността им като силно негативно. Страхът и рискът от фалити, рязкото намаляване на приходите, проблеми с неритмични доставки на суровини и материали, особено на такива от Европа и Китай, невъзможността за запазване на възнагражденията отпреди пандемията, както и недостатъчната ефективност на дистанционния модел на работа, са само част от ежедневните проблеми на всеки един работодател.

Ние, като Научен институт сме изправени пред изключителни затруднения с доставките и невъзможност за изпитване на строителни материали и продукти от Балканските страни и Европа. С месеци закъснява закупено оборудване от чужбина, на практика сме спрели и всякакви международни одити на компании извън България.

- И въпреки тези затруднения в дейността си, НИСИ е едно от малкото дружества на печалба за първото тримесечие, както се вижда от данните на Националния статистически институт. На какво се дължи?

НИСИ действително приключи с печалба и изпълнена Инвестиционна програма за технологично обновяване и оборудване на лабораториите към месец март.

Всичко това е резултат от общите усилия на Ръководството и всеки един служител, и естествено от създадената добра организация на работа в Института.

Аз съм оптимист по природа и вярвам, че когато човек полага усилия и дава всичко от себе си, за да постигне една цел, рано или късно успява.

С колегите сме изключително мобилизирани да оптимизираме всеки ресурс, да реализираме всяка възможност и да си свършим работата компетентно и по най-добрия начин. В НИСИ спазваме някои основни и за съжаление позабравени правила на работа.

- Например?

Например смятаме, че работното място е действително място за вършене на работа. Не за седянки на кафе, безцелно разхождане по кабинети и коридори. Няма как да покажеш резултат за тримесечието, ако хората ти по цял ден коментират мерките на Щаба, разменят готварски рецепти и интерпретират екзотични конспиративни теории... Просто за нас извънредното положение не означава платена ваканция.

В кръга на шегата можем да си кажем, че ако до вчера у нас всеки втори разбираше от футбол и политика, то днес вече всеки един е специалист по коронавирус. То не са мнения по PCR тестове, скрининг, статистики, ваксини, SARS-CoV-2 формули, достоверност на цифри и лечения...

- Все пак пандемията, ограничителните мерки, икономическата стагнация със сигурност са се отразили негативно на дейността ви. Как го преодолявате?

Разбира се, че НИСИ беше и е засегнат от ситуацията. Особено в светлината на това, че нашата основна дейност /изпитвателна, изследователска и сертификационна/, е пряко свързана със строителния бранш, а той е сред най-пострадалите в момента.

Истината е, че обявеното в страната извънредно положение ни постави в изключително трудна ситуация, усложнена допълнително и от факта, че от миналата година в състава на НИСИ е влято още едно Дружество (бившето НИИСМ), с което съставът на работещите се удвои.

Мога да ви кажа, че за март оборотите ни спаднаха средно с 30%, обемът на работа се сви до критичния минимум, а много колеги бяха поставени под домашна карантина.

Но още през месец януари, когато излязоха официалните резултати от разпространението на вируса в Китай, ние успяхме да изпреварим събитията и да доставим висококачествени маски от Великобритания, осигурихме достатъчно количество дезинфектанти и всичко необходимо за безопасността на труда на работещите в Института. И някакси не бяхме изненадани или бяхме по-подготвени от другите.

След обявяване на извънредното положение в страната, със заповед разпределихме работата по звена, почасовата заетост, списък на служителите за дистанционна работа, както и гъвкаво работно време за всички, чиято дейност го позволява.

Спешно изработихме Инструкция за работа с клиенти в новите условия, за доставка, приемане и обработка на пробите, която е качена на нашия сайт [email protected]. И започнахме да се борим за всяка поръчка, за всеки клиент, за всеки лев постъпление в дружеството.

- Наскоро излезе статистика, че към момента има над 1500 незавършени сгради поради спиране на дейността на строителния сектор. Имате ли наблюдения какво се случва там?

Очевидно строителният сектор е сред най-засегнатите. Както каза наскоро Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев - "Строителите няма как да работят от вкъщи". По данни на КСБ загубите се изчисляват между 100-150 млн. лева. В сектора са заети над 200 хил. души, като 10-15% от строителните компании частично или изцяло преустановиха дейността си. Спрени са и процедури по избор на изпълнители по Обществени поръчки.

Аз имам конкретни наблюдения по строителството на АМ "Хемус" и Тунел "Витиня", обекти, по които НИСИ извършва изпитвателни дейности по договор. Мога да кажа, че на тези обекти се работи сериозно и отговорно и няма закъснения по утвърдения план. Не е преустановявана нашата работа нито натурно на място, нито в лабораториите.

- Как гледате на искането на част от бизнеса за облекчаване на извънредното положение с аргумента, че много сектори изнемогват?

За това колко е ефективна една мярка, говорят резултатите. Струва ми се като цяло, че ЕК закъсня с пакета от мерки за справяне с кризата. Според мен имаше едно изчакване, едно първоначално подценяване на ситуацията с надеждата, че това е "Азиатски проблем".

На този фон намирам мерките, които предприе Правителството, за изключително навременни и резултатни. Очевидно се справяме добре при данните, които отчита НОЩ, а така също, и че опитът ни е заимстван от много други страни. Интересна е динамиката в социологическите изследвания по този въпрос. Разбира се, немалък процент са онези, които считат, че заплахата е преувеличена, че мерките са рестриктивни, трети не ги коментират и просто не ги спазват. Но расте процентът на анкетираните, които одобряват и безусловно спазват наложените мерки. И това е факт!

Струва ми се, че хората от моето поколение си даваме сметка за реалната заплаха от опасността и готовността да се жертва личната свобода, да се спазва социалната изолация в името на овладяването на кризата.

Въпросът за облекчаване на мерките ще е най-трудният според мен за Правителството, защото ще трябва да се отчетат обществените нагласи от една страна и очакванията, и от друга развоя на епидемиологичната обстановка у нас.

Да, на всички ни се иска извънредното положение да свърши час по-скоро, да се върнем към нормалния ритъм на живот, на общуване, на пътуване. И тук балансът е изключително важен и следва да се направи много прецизно и не еднозначно. Добре е да се ползва чужд опит, но не бива да се забравя, че всяка страна е специфична и уникална.

Как, дали поетапно или с приключване на крайния срок ще се излезе от извънредното положение, е въпрос на отговорност - човешка, здравна, професионална и политическа.

Това не е тема за лаици! Иначе, всеки един таксиметров шофьор има план за справяне с кризата.

- В НИСИ работят тесни специалисти, съществува ли алтернатива за толкова експертни позиции и как ще ги запазите? Ще кандидатствате ли за държавните програми - 60/40 например?

НИСИ е търговско Дружество. Всеки един работещ е осигурен на реалната си заплата. Дружеството няма никакви задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски, съгласно данъчно-осигурително законодателство, и няма никакви просрочени задължения.

За мен като работодател най-лесното, безболезнено и естествено решение би било да съкратя част от персонала и да се регистрират в Бюрата по труда, но цитирайки данните за състоянието на пазара на труда в България, предпочитам да не го правя.

Тук възниква и логичният въпрос: "Ще мога ли да върна служителите след приключване на пандемията"? Поради естеството и спецификата на нашата работа, нашите специалисти са изключително ценни и с дългогодишен професионален опит.

И вторият въпрос - Дали те ще поискат те да се върнат в Института, и дали няма да се чувстват изоставени и предадени?

А относно мярката 60/40, НИСИ няма да се възползва от нея, тъй като - както стана ясно, ние сме на печалба. Но дори да имахме тази опция, нямаше да се възползваме. И не защото е лоша, и не защото нямаме нужда от нея, а защото сме убедени, че има много други компании, които в момента са по-уязвими и се нуждаят от тези средства повече от нас. Сега е времето да бъдем солидарни! И това не са някакви клишета. И дано всеки един от нас излезе от кризата с научен урок, защото и в момента голяма част например от пациентите с не платени здравни осигуровки се лекуват в болничните заведения с нашите пари от нашите платени данъци!

И не ли дошло времето да отворим онази голяма и от доста време отклонявана и отлагана тема за лоялността на бизнеса към Държавата? Или и тя е клише? Трябва ли да започнем да "мрем като мухи", за да се научим да спазваме правилата, по които живеем, а не по "Андрешковски" да бутаме каруцата в калта?

- Какъв е пътят за излизане от кризата?

Обръщайки поглед назад към далечната 1948 година и т.нар. план "Маршал", който осигури на следвоенна Европа близо 130 мил. долара и даде мощен тласък за икономически възход и възстановяване на Стария континент, вярвам и очаквам именно един нов план "Маршал" да бъде спасителен за Европа в това число и за нас в сегашната сложна обстановка.

И тук ролята на ЕС в изработването на общите Европейски мерки е решаваща. Помощта на ЕК в размер на 540 милиарда евро в подкрепа на страните членки, както и цялостната стратегия за възстановяване на Европейската икономика, инвестиционната стратегия, Европейската пътна карта и предоставените възможности за гъвкаво използване на структурните фондове се очаква да даде сериозен тласък за укрепване на икономиката и ограничаване на последиците от Корона вируса.

- Как според Вас ще изглежда българският бизнес след края на пандемията?

Точно тук се коренят двата големи въпроса пред Института:

• Как да се научим да живеем и работим в условията на пандемия или как да съжителстваме с вируса?

• Как ще живеем и работим след пандемията?

Очевидно ще се нуждаем от промяна! Вероятно и от нов бизнес- модел, от промени в управленските методи. Опитът от тези трудни месеци ще покаже кои от дейностите за в бъдеще ще можем да аутсорстваме; как ще прехвърлим определени рискове; от кои нерентабилни звена ще следва да се откажем; как ще управляваме финансовите си средства, които очевидно ще бъдат силно намалени; как да запазим пазарния си дял и ценовите нива отпреди Пандемията, за реалистично прогнозиране и планиране, за успешно справяне с конкуренцията, за минимизиране на загубите.

Ние няма да съкращаваме щатове, ще се борим да запазим работните места на всеки един от Професора до Хигиенистката.

Защото Пандемията е изпитание не само за икономиката, за оборотите, за печалбите и загубите! Тя е изпитание за морала на всеки един от нас!

- Какви ще са поуките от пандемията?

Пандемията ще ни научи на много уроци. Виждаме колко е безотговорно пътуването в нарушение на извънредното положение. Тези колони автомобили, фалшиви декларации... Кого лъжем? Големи, зрели хора да играем като деца на стражари и апаши!

Винаги ме е възмущавало и поведението на колеги работодатели, които доскоро открито се хвалеха, как прикриват данъци, как не плащат пълните осигуровки на работниците си, как раздават "пари под масата"! А сега "вият като линейки" от сутрин до вечер: "Къде е държавата и защо не прави нищо, за да им спаси бизнеса?".

Знам, че за някои ще прозвучи претенциозно или високопарно, но аз не търся нито похвали, нито нечие одобрение. Не беше толкова отдавна времето, когато Кенеди произнесе една реч, която още кънти в ушите на милиони американци "Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ти да направиш за страната си".

Сега не е време за мрънкане, хленчене и празни приказки! Сега е време за трезва равносметка, за работа и за доказване на всеки един от нас! Защото човек се познава най-добре не в нормална и естествена среда, а в екстремна ситуация. А какво по-екстремно от COVID-19?

Как ще живеем след кризата? И дано това да не е въпрос без отговор. Според мен най-важното сега е да се намали безсмисленото и често пъти противоречиво говорене за кризата, защото това насажда несигурност и страх, нагнетява напрежение... Не искам да живея с въпроса: "Иде ли новата голяма депресия"?

Сега всички вкупом тръбят как светът след кризата вече няма да е същият! Колко страшно и трудно ще бъде! А това ще убие повече хора, отколкото вируса!

Стига Апокалипсис! Идете в музея и вижте бомбардировките над София само преди 76 години - разрушеният град, стотиците без дом и пари хора, тръгнали нанякъде. И само за 76 години как е изграден нашият град, как живеем и работим всички ние. Бих искала да слушам анализатори с позитивни послания, с алтернативи и перспектива!

Искам да чуя поне един коментатор, който да каже, че утре денят ще бъде по-хубав от днес, че най-доброто предстои и че България може да се превърне в икономическо чудо на Европа или поне на Балканите.

И всеки един от нас да се съсредоточи върху онова, което умее най-добре, върху работата си, да се концентрира върху това, което зависи от него.

Да, много хора ще загубят добре платената си работа, други ще се простят с кариерното си развитие, трети може би ще загубят близки хора.

Но искам да припомня една забравена мисъл на един иначе често цитиран в последно време гениален хуманист и философ: "Никой не знае какви сили притежава, докато не ги използва!" Гьоте

НИСИ работи! Работим всеки ден за всеки един наш клиент и ще продължим за работим докато мерките го позволяват.

И защото пандемията тръгна от Китай, ще завърша с една Китайка мъдрост: "Когато наближи буря, някои строят стени, други строят вятърни мелници".

А какво ще строим ние - изборът е на всеки един от нас!

ИЗБРАНО