17-11-2017 20-11-2018

Изтече срокът на изключенията от петролните санкции на САЩ срещу Иран

Справка за историята на ограниченията, наложени от Вашингтон срещу Техеран

10:50 | 2 май 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 7 825 Снимка: AP/БТА

От днес влезе в сила решението на САЩ да прекратят действието на изключенията, които позволяваха на някои страни да продължат да купуват ирански петрол въпреки санкциите срещу Иран, информира ТАСС, цитирана от БТА.

На 22 април държавният секретар на САЩ Майк Помпейо заяви, че САЩ вече няма да правят изключения за вносители на ирански петрол.

Изключенията позволяваха на Китай, Индия, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея, Тайван и Турция да продължат да купуват ирански петрол въпреки американските санкции, които влязоха в сила през ноември. Тези купувачи имаха срок до 2 май да сведат до нула вноса си на черно злато от Иран.

Решението за затягане на санкциите срещу Техеран, комбинирано със споразумението за свиване на добива, договорено от ОПЕК и нейни партньори, дадоха основание на редица анализатори да повишат прогнозите си за цените на петрола през 2019 година.

От партньорство до първи санкции

В периода на управление на иранския шах Мохамед Реза Пахлави (1941-1979 година), който насочва страната на запад и към сближаване със САЩ, двете страни сключват редица военни и икономически договори, благодарение на които двустранните връзки значително укрепват.

След свалянето на шаха и идването на власт на аятолах Хомейни след победата на ислямската революция от 1978-1979 година отношенията между САЩ и Иран рязко се изострят. През май 1979 г. военните съветници на САЩ в Иран са лишени от дипломатически имунитет, правителството на Ислямската република отказва да приеме новия американски посланик и не изпраща свой посланик във Вашингтон. Кулминацията на напрежението е вземането за заложници на американски дипломати в Техеран на 4 ноември 1979 година, които са освободени едва през януари 1981 година. Кризата води до прекъсване на дипломатическите отношения, които и до днес не са възстановени, и въвеждане на първите санкции на Вашингтон срещу Иран, включително ембарго срещу доставките на ирански петрол на американския пазар.

Засилване на ограничителните мерки

През следващите години САЩ неколкократно въвеждат нови или засилват вече наложени ограничителни мерки, обвинявайки Иран в подкрепа за тероризма и разработка на ядрено оръжие.

Някои от американските ограничения засягат и трети страни. Първите случаи на екстериториално действие се появяват в закона за санкции срещу Иран от 1996 година. Документът предвижда икономически санкции срещу чуждестранни компании, които си сътрудничат с Ислямската република в добива на петрол и газ. През 2006 г. той е заменен с ново законодателство, което дава на американската администрация възможност да налага санкции срещу компании и лица, които с инвестициите си са допринесли за разработване на петролните ресурси на Иран. Документът дава на президента на САЩ и право да изважда компании от санкционния режим, ако прецени, че това е в полза на националния интерес.

През февруари 2013 г. при президента Барак Обама са приети редица мерки, които допълнително затрудняват достъпа на Иран до приходи от продажбата на петрол. Разширен е кръгът на трансакциите с ирански финансови учреждения, попадащи под санкциите, което ограничава възможността на страната да се разпорежда с петролните приходи, депозирани по сметки в чуждестранни банки. През юни 2013 г. на американски банки, финансови институции и компании е забранено да работят с организации, които извършват операции в иранска валута. По този начин иранският риал на практика е изключен от международната финансова система.

Смекчаване на санкциите след ядрената сделка

На 20 януари 2014 г. влиза в сила преходното споразумение за спиране на иранската ядрена програма, сключено на 24 ноември 2013 г. между Иран и "шесторката" международни посредници - Русия, Великобритания, Китай, САЩ, Франция и Германия. Вашингтон смекчава санкциите срещу износа на ирански петрол, спира ограниченията за чужденци, включително за трансакции, свързани с износа на ирански нефтохимически продукти. През ноември 2014 г. са прекратени американските санкции срещу трети страни, насочени към ограничаване на покупките на петрол и петролни продукти.

На 14 юли 2015 г. Иран и "шесторката" постигат споразумение за разрешаване на проблемите, свързани с иранската ядрена програма, и на 18 октомври същата година влиза в сила разработеният от тях съвместен план. Той предвижда отмяна на санкциите, наложени на Иран заради ядрената му програма в замяна на ангажимент на Техеран да ограничи ядрената си дейност и да я постави под международен контрол.

Промяна в политиката при Доналд Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща в предизборната си програма да противодейства на укрепването на Иран като основен според него спонсор на ислямския тероризъм. След избирането си Тръмп започна нова политика срещу Техеран и на 13 октомври 2017 г. представи по-строга стратегия спрямо Техеран. Американският президент отказа да потвърди, че Техеран спазва задълженията си по ядрената сделка, и на 16 ноември 2017 г. удължи действието на ембаргото, наложено по-рано върху доставките на петрол и петролни продукти от Иран.

На 8 май 2018 г. Тръмп обяви едностранно оттегляне на Вашингтон от споразумението за иранската ядрена програма. През ноември антииранските санкции, включващи забрана за покупка на ирански петрол, бяха възобновени в пълен обем. Същевременно американските власти предоставиха изключение от санкционния режим на осем страни, които получиха временно разрешение да продължат да купуват петрол от Иран. Изключенията бяха в сила до началото на май 2019 г. и на 22 април американската администрация обяви, че няма да удължи действието им.

Петролни запаси и приходи от износа на петрол

Доказаните петролни запаси на Иран към момента се равняват на 157 млрд. барела. По данни на ОПЕК през 2012 г. приходите на страната от износ на черно злато са били 101 млрд. долара. като през следващите години са се понижили постепенно до 27 млрд. д. през 2015 година. Отмяната на ембаргото позволи на Иран да възстанови приходите си от продажба на петрол до 41 млрд. д. през 2016 г. и близо 53 млрд. д. през 2017 година.

Според изявлението на държавния секретар на САЩ Майк Помпейо от 22 април, американските санкции са лишили Техеран от приходи, значително превишаващи 10 млрд. долара.

На снимката: Иранската революционна гвардия попадна в черния списък на САЩ и бе подложена на нови санкции

ИЗБРАНО