Иван Костов предложи ограничаване ръста на заплатите, тавани на надценки и до 2000 лв. кешови плащания
Бившият премиер публикува авторска статия със съвети за антиинфлационна политика
Министър-председателят на България Иван Костов (1997-2001 г.), при който беше извършена деноминацията на лева, написа авторска статия за Mediapool със заглавие "Време е за антиинфлационна политика". В нея той предлага мерки, които да ограничат инфлацията. Сред тях е ограничаване на темпото на нарастване на заплатите, което изпреварва БВП, да се намали лимитът за кешови плащания до 2000 лева, временно налагане на тавани на търговските надценки за основни стоки, като храни и лекарства, както и временна подкрепа за местното производство.
В статията си Иван Костов обяснява, че основната причина за настоящия ценови натиск е така наречената "инфлация на предлагането". Той посочва, че доходите на населението растат значително по-бързо от производителността на труда и икономическия растеж. Това изпреварващо увеличение на заплатите оскъпява произведените в България стоки и услуги, тъй като разходите за труд в тяхната себестойност се покачват. Повишеното търсене пък се задоволява основно чрез внос, което не води до толкова силна вътрешна инфлация, колкото до влошаване на търговския баланс на страната.
Освен този основен проблем, Костов посочва и други фактори, които подхранват покачването на цените. На първо място това са инфлационните очаквания и страхът у хората, подсилени от политическите дебати срещу приемането на еврото. Когато гражданите се опасяват от бъдещ ценови шок, те бързат да харчат, което само по себе си ускорява инфлацията. Друг скрит, но важен фактор е огромната сенчеста икономика. С наближаването на еврозоната, недекларираните пари "под дюшека" се влагат ускорено в скъпи покупки като имоти и коли, което създава допълнителен, макар и трудно проследим, инфлационен натиск.
Според бившия премиер, управляващите трябва да се подготвят незабавно с цялостен антиинфлационен план, като не разчитат само на Българската народна банка, а включат и действия на изпълнителната и законодателната власт.
Сред предложените от него мерки са да се ограничи темпото на нарастване на заплатите, особено в публичния сектор, и да се отложат увеличенията на административни такси и акцизи. Той предлага също така временна подкрепа за местното производство, което може да предложи по-ниски цени, както и временно налагане на тавани на търговските надценки за основни стоки като храни и лекарства.
Специално внимание е отделено на борбата със сивата икономика. Предложенията включват драстично намаляване на лимита за плащания в брой от 10 000 на 2000 лева, както и забрана на кешовите плащания при покупка на имоти и автомобили. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени със засилен контрол, инспекции и кампании, които да насърчават гражданите да изискват касови бележки и да работят на светло.
В заключение Иван Костов заявява, че ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход, без инфлацията да увеличи броя на хората в риск от бедност.