17-11-2017 20-11-2018

Инж. Георгиев, АТДБ: Светът започна дългото "въглеродно сбогуване", България също

Българските топлофикации работят изключително сериозно за своята зелена трансформация

11:43 | 4 декември 2020 0 733 Снимка

Българските топлофикации работят изключително сериозно за своята зелена трансформация. Това коментира в интервю за Dir.bg председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България инж. Кремен Георгиев.

Инж. Георгиев, Правителството обяви, че започва работа по плана за преминаване на енергетиката в България към възобновяеми източници. Той има много амбициозни цели. По Ваше мнение лесно ли ще бъде реализиран?

Нищо лесно не се случва в никоя сериозна дейност, да не говорим за сфери като енергетиката. За да бъдем коректни, планът не е точно за преминаване към възобновяеми източници, а за постепенно създаване на мощности с технологии за производство на енергия с ниски или нулеви въглеродни емисии. В него трябва да се предвиди и възможност за преквалификация на заетите в предприятията, които ще бъдат трансформирани.

Преди дни бе обявено, че целта на България е 27% от крайното потребление на енергия да е от възобновяеми източници. За сравнение преди 15 години делът им беше 9%. Но аз мога да Ви отговоря по-компетентно за трансформирането на топлофикациите. У нас през февруари 2020 бе приет и Интегриран план в областта на енергетиката и климата за периода 2021-2030 . Той бе изготвен съвместно от Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.

След оповестяването на Европейския зелен пакт и неговите по -високи цели за постигани на нисковъглеродна икономика, Перник, Кюстендил и Стара Загора се оказаха трите района, които ще бъдат приоритетно образно казано "преобразени", за да постигнем климатично неутрална икономика. Това се пилотни проекти на самата Европейска комисия. Тя определи тези райони, като особено тясно свързани с въгледобивната промишленост и нуждаещи се от подкрепа, за да се променят. Аз смятам, че тези три региона бяха правилно избрани от ЕК , защото те настина са най-силно зависими от въглищата и в тях са концентрирани не само най-големите топлоцентрали у нас, но и най-големите мини. В тези краища с въглищата за момента е свързано почти всичко- инфраструктура, работни места, хляб, въобще начин на препитание за огромна част от местното население. Сега предстои България съвместно с чуждестранни експерти да изработи конкретни регионални планове за справедлив преход. От Фонда за справедлив преход са предвидени за страната 2.3 милиарда лева.

Как ще гарантирате запазването на работните места на заетите във въглищни централи и мини?

Точно за това споменах, че плановете трябва да съобразят и да включат възможности за преквалификация. Няма как да оставим хора в трудоспособна възраст без препитание. Заетите в сектора трябва да знаят, че се борим за това постигането на климатичните цели на ЕС да не доведе до загуба на работни места.

В Асоциация на топлофикационните дружества в България членуват почти всички топлофикации в страната. От комуникацията ми с тях, оставам с впечатление, че всички топлофикации са се заловили изключително сериозно за работа и се опитват да намерят най-добрия начин, за да постигнат изискванията на Европа. Топлофикация Русе и Топлофикация Перник инвестираха в газови мощности. Подобни проекти има и в други дружества. Активно се въвеждат и технологии за производство на енергия от отпадъчни продукти от българското горско стопанство и земеделието.

Освен социални, с какви други рискове са свързани политиките по декаборнизация?

Социални, икономически, дори и политически. Голямото предизвикателство е да се управляват по такъв начин рисковете, че негативните ефекти да бъдат минимизирани и в същото време да се използват всички възможности, които зеленият преход отваря пред българската икономика и общество.

Има ли някаква пречка пред масово развитие на производството на енергия от слънце и вятър?

Най-голямата пречка не е нежелание на държавата или икономическите субекти да правят енергия от слънце и вятър, а чисто обективните природни дадености у нас, а и на много други места по света. Повярвайте ми, ако можеше да се прави парно от слънце в необходимите обеми, отдавна щяхме да сме забравили за въглищата. В България има отделни региони с доста високи нива на слънчева радиация и ветровити такива, но това все пак са непостоянни източници на енергия, освен това все още липсват надеждни технологии за съхранение на енергия. Това са все пречки пред масовото налагане на този вариант на производство. Поради тези географско-климатични причини управлението на енергийната система у нас, както и навсякъде по света, не е лека задача. Това налага да работят и т. нар. балансиращи централи, които подсигуряват производството на енергия, когато липсват достатъчно слънцегреене или вятър. В световен мащаб и особено в Европа делът на въглеродните горива като цяло се свива, но те още много време ще са голям фактор и в енергетика, транспорта и индустрията.Това е реалната ситуация. Предстои ни едно дълго "въглеродно сбогуване".

ИЗБРАНО