17-11-2017 20-11-2018

Има ли спасение от хилядите "фантоми" на село

От години се знае за проблема с виртуалните животни, правят се стряскащи констатации, източването продължава, но истинска защита засега няма

Снимка: istock by Getty Images

Има ли спасение от хилядите "фантоми" на село

14:13 | 13 ноември 2021 | Автор : Виктор Стефанов 44 6962 Снимка: istock by Getty Images

Няколко години вече проблемът с виртуалните животни по селата боде очи, но засега ефективно решение няма. Множат се сигналите за ферми с "фантомен" добитък, което може и да потвърди констатацията, че става дума за най-голямото източване на средства в последните години.

Избрано

Около 30% от заявените животни във фермите, за които се изплащат субсидии (по някои съобщения около 1.5 млн глави добитък), са "в сферата на виртуалните", обяви преди седмица пред БНР министърът на земеделието Христо Бозуков. Излизат "все нови и нови данни" и всички, за които е установено, че са мамили държавата, ще бъдат санкционирани, предупреди той.

Миналия месец от Министерство на земеделието и от Агенцията по храните установили, че в Софийска област от фермите липсват две трети от животните, с които се е кандидатствало за евросубсидии.

В Хасковско проверка на Агенцията по храните тези дни установила в три обекта липса на стотици животни, но и следи от пребиваването им. По-конкретно от съобщението на областната управа става ясно, че в обект в село Йерусалимово, община Любимец, липсват 139 говеда, които фигурират в информационната система. Във втори животновъден обект в същото село все още са били вписани 77 говеда, които физически липсват. В трети обект в село Лисово, Свиленградско, при проверката на място също не е било установено наличие на декларирани 98 говеда.

През юли бяха спрени над 100 000 лв. субсидии за виртуални животни на регистрирани стопанства в Сливенско - в 12 обекта в общините Сливен, Тунджа и Гурково. В 13-ия са открити непоставени ушни марки на дребни и едри преживни животни, които са декларирани и заявени за подпомагане по директни плащания. "Труд" съобщи, че животновъдите декларирали неверни данни, за да получат по 800 лева плащане на глава добитък. По неофициална информация, общата сума е значително по-голяма от съобщените 100 000 лева.

Освен евросубсидии сега започва раздаване на пари заради загубите от пандемията от ковид. Намерението на отговорното министерство е да компенсира "част от повишените производствени разходи в резултат от въведените противоепидемични мерки". Субсидиите ще бъдат изплатени най-късно до 10 декември 2021 г.

Заедно с това обаче МЗХГ изразява съжалението си, че съществуват стопанства с констатирани "виртуални животни", както и такива неизпълнили ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на селскостопански животни.

Може да се продължи с констатациите. По-рано през годината на случаен принцип са проверени около 70 ферми с различна големина с налични 6500 животни в регионите на Шумен, Търговище, Варна, Бургас, Ямбол и Сливен. В над 20 не са открити никакви животни, каза пред БНР Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Кои ферми се проверяват. Според Караколев - ферми главно с между 100 и 200 животни. Това, на което са се натъкнали проверяващите е, че в част от тези ферми въобще не е имало животни. "В друга част е имало такива, само че без нужните идентификатори или с различни такива. Намерили са ушни марки в кесийки. Това е действителността."

Преди повече от година НОКА алармира, че около 20 милиона лева годишно се усвояват за около 120 хиляди виртуални овце и кози. Вече две-три години питаме защо се случва това и сме представили проблема пред земеделските институции, заяви миналия месец Симеон Караколев.

Къде е генезисът на проблема

Животните в съответните обекти не съществуват реално, но са регистрирани в информационната система на БАБХ и се използват при подаване на заявления. По този начин собствениците или ползвателите на обектите печелят с предимство правото да ползват общински пасища, мери и ливади и биват неправомерно подпомагани чрез субсидии от ДФ "Земеделие".

И така, всичко явно тръгва от субсидиите за пасищата. Ако се промени редът за раздаването на тези пасища, ако се даде публичност, за да проработи самоконтрола, тези случаи ще бъдат сведени до минимум, смята Караколев.

И обяснява: причината за тези виртуални животни се крие в методиката, по която до момента се разпределят пасищата. Служителите на общината гледат в системата колко животни притежаваш и раздават пасища, без да проверяват декларираното.

Колкото повече (виртуални) животни притежава даден стопанин, толкова повече общински пасища получава. "Съответно, ако твоето влияние в дадени общини е малко по-голямо от на останалите животновъди, ти получаваш едни хубави, много пасища, за сметка на местните животновъди. Нищо че си от 50-40-30-80 километра. Всякакви случаи има в цялата страна. За местните животновъди или няма пасища или им се дават в абсолютно лошо състояние", коментира пред БНР Караколев.

Изчисленията му показват, че стопани на виртуални животни и пасища получават субсидии по директните плащания на площ, като на декар сумата може да достигне 40-60 лева. Фермер, който очертал над 150 хиляди декара пасища в две области, получавал около 4-5 милиона субсидии годишно, а при внезапни проверки било установено, че притежава хиляди виртуални животни. Наказанието за такова деяние е административно и варира от 200 до 500 лева.

В същото време стопаните с истински животни оставали без терени за паша, защото общинският и държавният поземлен фонд се усвоявал под наем от "виртуалните животновъди".

За специализираното издание Агроновини шефът на НОКА отбелязва, че според него това е най-голямата схема за източване на средства през последните години.

От Европейската комисия хващали проблема засега само извадково. Отдавна знаят и фермерите, и отговорните институции, наясно са и че за подобни схеми са нужни и чиновници, и ветеринари.

Миналия месец Караколев каза пред БНР, че зад неглижирането на проблема стоят много силни икономически интереси за всяка една област, като се започне от самата община. "Никой няма интерес тези корупционни практики да прекъсват", най-вероятно били замесени и браншови организации.

Има ли все пак спасение

През юни пред журналисти министър Бозуков заяви, че източването на земеделските субсидии чрез виртуални стада е престъпление, но призна, че досега няма създадени адекватни структури, както във Фонд "Земеделие", така и в прокуратурата, които да хващат тези нарушения.

Набелязват се мерки, има и конкретни предложения за изход. Министерството например предлага да се въведе модул, с който трите институции - Агенцията по храните, Фонд "Земеделие" и МЗХГ, да обменят информация по-бързо.

НОКА предлага да се увеличи процентът на проверяваните ферми. Организацията твърди, че в момента Фонд "Земеделие" проверявал около 5% от бенефициентите.

Друго предложение е да се ограничи броят на ушните марки, с които да разполагат стопаните и те да не бъдат повече, отколкото са им необходими.

Разбира се, главното изглежда е налагане на законодателни промени на реда за раздаване на пасища и мери. Браншовиците от НОКА настояват за прозрачност и публичност, за да има и самоконтрол по места. Така злоупотребите, според тях, ще намалеят до минимум. Настоява се с приоритет да се ползват местните животновъди. Настоява се и за въвеждане на санкции за длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си.

На Събора на овцевъдите през юни заместник-министърът на земеделието и храните с ресор " Животновъдство" Крум Неделков заяви, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност трябва да се заложи отговорност и за ветеринарните специалисти, които отговарят за стадата, а санкциите за нарушителите да бъдат увеличени, дори да бъде предвидено и отнемане на лиценз на ветеринари, които са спекулирали с бройката на животните.

Законодателните промени са трудна работа у нас. По-лесни са поредните бюрократични препоръки, каквито и дойдоха след проверката от преди дни в Хасковско: ефективен контрол от страна на местната дирекция по безопасност на храните по "законосъобразното приключване на административнонаказателните процедури след отстраняване на констатираните несъответствия в обектите"; по-силен официален контрол в животновъдните обекти по отношение на идентификацията на животни, но и внезапни проверки в обектите за да е разбере имат ли "виртуални животни". Ако проверяващите се натъкнат на такива - препоръката е да се информират своевременно ДФЗ, включително Разплащателна агенция към фонда, както и общинските служби по земеделие.

Всъщност тези и други подобни мерки със сигурност са разписани от години, но ако бяха прилагани, констатациите нямаше да са толкова стряскащи.

ИЗБРАНО