Целта на фискалната политика на управлението трябва да бъде вкарване на бюджета в граници на икономика, която расте и може да си позволи свиване на бюджетния дефицит. Това заяви пред Нова телевизия главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

По думите му, именно това е и едно от условията - свиване на бюджетния дефицит под 3 процента, за да влезе България в еврозоната.

"Това е възможно, но трябват определени мерки. Можем допълнителните разходи за определени социални цели да финансираме със съкращаване на други разходи. Имаме една растяща икономика, имаме рекордно ниска безработица и няма никакво основание България да има над 4 процента дефицит", подчерта той.

Според Богданов намаляването на ДДС на хляба е мярка, която има много слаб ефект.

"Тези 20 процента дори да влязат в джоба на потребителите - това ще означава около 2 лева по-нисък разход в семейния им бюджет. Те обаче предизвикват огромен дебат. Всеки трябва да си направи сметка дали тези 2 лева са им приоритет. И дали те не искат да имат по-добри работни места, повече инвестиции в техния град. Това не може да се гарантира от държавата, но трябва да е дългосрочната цел", обясни експертът.

Лъчезар Богданов добави, че с актуализацията на бюджета се постигат няколко неща.

"Първо - може да се вдигне общото ниво на бюджетните разходи, тъй като в България, когато парламентът гласува закона за държавния бюджет за дадена година - слага лимит на общия размер на разговорите. С актуализацията съответно може да се разреши на правителството да похарчи повече пари. Второто нещо е, че с този пакет се променят други закони. И третото нещо е по-скоро политическа цел - казва се - ние едни пари ги местим от едно място на друго, но искаме санкция от парламента", заяви той в отговор на въпрос какво може да се случи, ако актуализацията на бюджета не се реализира.

Според него някои от тези неща могат да се постигнат и без актуализация на бюджета. "Ако правителството и в момента успее да намери ресурс и резерви от разходи, които няма да бъдат извършени по други пера - и да ги пренасочи. Така стана с COVID добавката за пенсионерите. Това може да се случи и без да е ангажиран парламента. Тези пари могат да се местят от едно министерство в друго, това е в правомощията на изпълнителната власт".

"Това правителство в началото даде заявка, че ще направи някаква реформа по отношение на ефективността на работата на определени публични системи. При създаването на коалицията и бюджета през януари - поискаха време, за да видят министрите какво може да се направи", подчерта Богданов.

Той коментира и въпроса възможно ли е да бъдат вдигнати пенсиите, ако бюджетът не бъде подкрепен в цялост - каквато заявка дадоха партиите в парламента. "И в момента част от разходите за пенсии се финансират от други данъци, които са част от големия бюджет. Съответно, когато искате да похарчите повече за пенсии - и за болнични и за други социални разходи към НОИ - има нужда от повече ресурс. Затова ще трябва от големия бюджет да има трансфер. Но проблемът не е само в това. В този актуализационен пакет има много малки промени тук и там в други закони - и подозирам, че точно там ще е дебатът -за коя от всичките промени ще се събере мнозинство. Иначе няма как да стане математически. Няма как с едно гласуване да похарчите 1 милиард, но да не осигурите трансфер от къде ще дойдат парите".