17-11-2017 20-11-2018

Икономист предупреди, че депутатското творчество върху разходите ще порази бюджета

Може да се намали ДДС за всички стоики, което би могло да доведе до спад в цените, вместо да се помага на браншове, възстановили се от ковид кризата, смята Петя Георгиева от ИПИ

Снимка: БТА

Икономист предупреди, че депутатското творчество върху разходите ще порази бюджета

10:27 | 12 декември 2022

| Редактор : Виктор Стефанов

2 637 Снимка: БТА

С удължителния закон за бюджета Министерството на финансите предлага да продължат през 2023 г. всички действащи мерки, залегнали в бюджета за 2022 г. Междувременно обаче депутатите започнаха много широко творчество - върху разходите основно, и това поставя големи рискове пред фискалната стабилност за следващите години. Не само за 2023-а, но и за годините след нея. Това коментира по БНР икономистът Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. Тя отбеляза, че тази година, по изключение, ИПИ няма да представи алтернативен бюджет, защото няма проект на правителството, който да бъде коментиран.

Парламентът

Трябва да се спазват фискалните правила, "за да не се изпуснат нещата", предупреди експертът.

"Законът за публичните финанси въвежда много ограничения върху безразборното увеличение на разходите при недостатъчно приходи. Народните представители трябва да се съобразяват с тези ограничения. От всички 16 предложения, въведени между първо и второ четене за увеличаване на разходите, всяко от тях има бюджетен ефект, а някои - много голям, много сериозен, върху бюджета, в размер на 1,5-2 милиарда лева разходи допълнителни. Нито едно от тези предложения не е придружено с оценка за фискалния ефект. Ако всички тези предложения бъдат приети, дефицитът ще се увеличи с минимум 5%", смята Петя Георгиева и уточни, че става дума главно за увеличаването на доходите - пенсии, минимална заплата, както и за данъчните облекчения.

Както е известно на първо четене в парламентарназала мина поправка в Кодекса на труда, предложена от БСП, според която МРЗ трябва да е на нивото от 50% от средната работна заплата за съответната година. Заедно с това бяха утвърдени и сериозни намаления на ставката на ДДС за редица отрасли и дейности (запазване на 9% в ресторантьорския бизнес и услуги за използване на спортни съоръжения; намаление до 9% за книгите, бебешките храни и хигиенни артикули, както и на вестниците и печатни издания - засега тези решения не са приети окончателно, но едва ли има съмнения, че това ще стане).

Намаляването на ДДС за ресторантьорския бизнес в момента изобщо не е на дневен ред, защото секторът е пострадал от ковид кризата, но тя вече е приключила, категорична е Георгиева.

"Няма никакъв смисъл да се подкрепя цял един сектор, който в момента по никакъв начин не е ограничен да функционира."

Трябва да се мисли не "как да се увеличат доходите на абсолютно всички", а помощта да се насочи към най-нуждаещите се домакинства, подчерта експертът от ИПИ.

Намаляването на ДДС за храните не се отразява върху техните цени - това е реверанс към производителите, не към потребителите, заяви още Петя Георгиева. По думите ѝ не е добре да се правят изключения в ДДС като основен приходоизточник, но има "мегдан, прозорец да се намалява общият ДДС за всички стоки, което би могло да доведе до намаление на цените".

Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост също е под въпрос, по мнението на Петя Георгиева.

ИЗБРАНО