В своя резолюция от петък, 9 декември, Икономическият и социален съвет (ИСС) подчертава, че във финалната версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), внесен за разглеждане и одобрен от Съвета на министрите, в сравнение от предходния вариант, се съдържат съществени изменения, които не бяха подложени на дискусия нито със социалните партньори, нито на по-широко обществено обсъждане.

Това доведе до включване на неприемливи ангажименти, които могат да имат пагубно отражение върху енергийната сигурност на България, икономиката и социалната среда и вече пораждат съществено политическо и обществено напрежение, което създава риск за цялостен провал на изпълнението на Плана, се казва в резолюцията на ИСС.

Както е представен в Европейската комисия (и както е отразено в съобщение на Комисията) Планът на България за възстановяване и устойчивост подкрепя екологичния преход чрез амбициозни реформи, включително приемането на ясна рамка за постепенното премахване на въглищата и обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% до 2025 г.; ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници; либерализация на пазара на електроенергия на едро и дребно.

Наред с това ИСС смята, че политическата неопределеност на национално ниво, липсата на индикации за сформиране на редовно действащо правителство и евентуални нови предсрочни парламентарни избори, създават риск от невъзможност за приемане на част от реформите, предвидени в Плана, за които се изискват законодателни промени.

По време на срещата председателят на ИСС Зорница Русинова коментира, че "Съветът е единственият орган, който взима сериозно и отговорно отношение по темата с Плана. Всички останали, които се изказват са чисто политически лица и в този смисъл значимостта на резолюцията изготвена от ИСС е голяма." Цитирана в съобщението на ИСС, Русинова допълни, че натрупването на забавяния по представяне, приемане и стартиране изпълнението на НПВУ, пропуснатата възможност за получаване на авансово плащане могат да доведат до необходимост от дългово финансиране, с цел обслужване на част предвидените инвестиции.