Членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) от граничните райони сигнализират за засилено преминаване на камиони в страната, натоварени със слънчоглед. Търговците вкарват маслодайната култура от Украйна, след това я транзитират до България като румънска. Като такъв, слънчогледът остава в България без да се нарушават въведените ограничения в първа точка от подписания меморандум на 20 септември.

Във връзка с опасенията за неизпълнение на споразумението, Асоциацията на зърнопроизводителите е депозирала писмо до премиера акад. Николай Денков и до министъра на земеделието Кирил Вътев.

Пред БНР председателят на асоциацията Илия Проданов подчерта, че в момента от Румъния на ден влизат между 4 до 8 хил. тона слънчоглед. "Това е изключително голямо количество слънчоглед. Това е може би капацитетът за преработка на всички предприятия вкупом", посочи той. По думите му купувачите са български фирми. Преработвателните предприятия са тези, които го вкарват, а камионите са основно украински и молдовски, уточни Проданов.

"Колегите по места, където този слънчоглед се разтоварва, говорят с шофьорите на камионите и те казват: "Ние натоварихме в Украйна", казват и градовете, откъдето се товари. То е до болка и кристално ясно, че слънчогледът е украински", посочи още председателят на НАЗ.

Проверката на границата е по документите на стоката. Според него сигурно има вариант за по-обстойни проверки на произхода на този слънчоглед. Държавата може да изиска допълнителни документи, но към момента това не се прави.

Проданов е категоричен, че държавата, заедно с бизнеса и бранша, трябва да намерят начин за излизането от ситуацията.

"В същото време българският слънчоглед много трудно се търгува, а цената му пада всеки ден", отбеляза Илия Проданов. В момента цената е между 600 и 650 лв. на тон. В страната има над 2 млн. тона слънчоглед от старата и новата реколта.

"Ако ще продължаваме да си играем на котка и мишка, няма никаква полза нито за държавата, нито за нас, производителите. Трябва да се изчистят тези детайли - как ще се контролира, има ли волята, има ли държавата инструмента, за да го прави, ако не - да създаде такъв, и да сме сигурни, че интересът ни е защитен", категоричен е Проданов.

Според зърнопроизводителите има и законодателни проблеми, които се "влачат 10 години", които без волята на Министерския съвет и Народното събрание, няма как да бъдат решени. Според Проданов на първо място трябва да се разбере, че земеделието е приоритет.

Земеделският министър Кирил Вътев вчера съобщи, че вече е имал среща в Люксембург и е провел обстойна среща с украинския си колега Микола Солски. Той му е поискал справка колко слънчоглед е изнесен от Украйна за Румъния, за да съпостави колко от Румъния е влязъл при нас. "Той не отрече, че това е твърде вероятно и беше изключително сговорчив", обясни Вътев.

На въпрос кога ще бъдат въведени лицензионните режими, министърът отговори, че Солски е заявил, че това ние трябва да определим. "Както виждате обаче, бизнесът е като водата - намира си пролука, откъдето да изтече. До момента по нашите митнически справки и съобразно договореността с Украйна в България влиза нула украински слънчоглед. Да, но румънски влиза много, а ние не можем да забраним румънския слънчоглед", обясни Вътев, допълвайки, че пазарът е нещо, което много трудно може да бъде регулирано административно.