Пазарите реагираха остро на желанието на Италия да харчи повече, но има и други държави, които се противопоставят на европейските фискални правила, пише CNBC.

Франция, втората по големина икономика в Европа, получи писмо от Брюксел миналата седмица, в което има предупреждение относно планираното намаление на дълга през 2019 г., което не отговаря на предварително договореното с Европейския съюз. Испания, Белгия, Португалия и Словения също бяха силно разкритикувани.

В случая с Франция в бюджет 2019 е заложено структурният дефицит (разликата между разходите и приходите) да се понижи с 0,3% при заложени 0,1% за тази година. По-рано обаче Париж се съгласи структурният й дефицит на годишна база да се свие с 0,6%.

Макар че тонът на Брюксел към Париж е по-мек от този към Рим, между двете страни има повече прилики, отколкото различия.

"Френският бюджет за 2019 г. показва, че правителството залага много оптимистични очаквания за приходите за постигане на фискална консолидация и че разходите отново са извън контрол", коментира Даниел Лакале, главен икономист и инвестиционен директор на Tressis Gestion.

Италия също е критикувана, че е заложила много оптимистични икономически прогнози в своя бюджетен план за 2019 г.

"В случая с Франция е много трудно бюджетът да бъде приет от Европейската комисия, защото Франция няма балансиран бюджет от 1974 г. насам и не е изпълнила собствените си цели за дефицита повече от 11 пъти", добави Лакеле.

По данните на Евростат (откакто събира данни за страната от 1978 г.) Франция никога не е регистрирала бюджетен излишък. Италия също досега не е отчитала бюджетен излишък (данните за нея са от 1995 г.).