Георги Ганев пред Dir.bg: Намираме общи точки с ИТН в икономическата политика

"Плавно, а не шоково намаляване на бюджетния дефицит", настоява депутатът от "Демократична България"

Снимка: Булфото

Георги Ганев пред Dir.bg: Намираме общи точки с ИТН в икономическата политика

"Плавно, а не шоково намаляване на бюджетния дефицит", настоява депутатът от "Демократична България"

16:31 | 23 юли 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 32 5453 Снимка: Булфото

Представените в началото на седмицата икономически мерки на неосъществения премиер Николай Василев от партия "Има такъв народ" не могат да бъдат подминати с лека ръка, защото в предложенията му имаше смели идеи, включително и за намаляване на ДДС. А всички у нас се страхуват да "пипат" именно тази ставка, защото тя продължава да е една от "златните кокошки" за бюджета на страната. Коментар на възможните икономически политики в новото правителство бе направен пред Dir.bg от икономиста Георги Ганев, който е народен представител от "Демократична България".

Избрано

"На мен ми се стори, че изключително бързо е желанието на г-н Василев за преминаване към нулев бюджетен дефицит - това да се случи още в края на следващата година. Тоест сегашният бюджет, в който за 2021 г. се очаква дефицитът да бъде 3,8-3,9 % от БВП, което се очаква да бъде на примерни ниво от може би 5 млрд. лева. И само за година този дефицит да се сведе до 0. Това означава доста сериозно напрежение, защото много неща ще трябва да се ревизират", обясни пред Dir.bg и 3eNews Георги Ганев.

Той припомни как самият Василев заяви на своята пресконференция, че основно разчита да се ограничат парите, които потъват "в пясъци", образно казано.

"Обикновено от кейнсианска гледна точка кейнсианците не ги интересува дали държавата ги харчи тези пари или някой коментатор, а се вълнуват от това средствата да се харчат. Ако харчовете бъдат намалени това със сигурност ще има технически ефект върху съвкупното търсене за известен период от време. Дори най-твърдия некейнсианец като мен ще признае, че няма как това да не се отрази до известна степен негативно на икономиката. Това обаче не значи, че не си струва да се намаляват разходите по бюджета. Само трябва да се признае, че такъв ефект ще има", обобщи Ганев. Според него трябва да е ясно на всички, че в този период не може да се очаква някакъв сериозен ръст на икономиката ни. "Това не са пари, които държавата изземва от бизнеса, а идеята е да спре да ги харчи. Идеята е едни пари, които сега потъват, да спрат да бъдат харчени. Лично това е забележка според мен и нещата все пак трябва да се казват в цялост. Аз лично бих подходил по-постепенно, а не към шоково зануляване на бюджета", добави икономистът.

Предпочитам "зануляването" да е плавно, защото ако сме във фаза на растеж и тя не се наруши от следваща пандемична вълна ще е по-добре за държавата. Това което се счита за разумна политика е да се остави да има т. нар. "структурен дефицит" в държавния бюджет за известно време. И самият дефицит да върви към нула, заедно с ръста на икономиката и нейния потенциал", добавя Ганев.

Според него е добре докато се възвърне икономиката към растеж да не се изисква непременно да имаме балансиран бюджет. "Моята концепция за балансиран бюджет се основава върху целия период на бизнес цикъла - тоест при лоша конюнктура по естествени причини да се отиде на дефицит. И после отново по естествен път този дефицит да започне да се намалява, докато се стигне известно време до излишък в бюджета. И така върху бизнес цикъла, който е с времеви хоризонт от 5 - 7 години, ние можем да се целим да имаме един балансиран държавен бюджет. Не е непременно във всяка една от тези години през периода този бюджет да е строго балансиран", обясни икономистът.

Намаляване на данъците

"Аз лично смятам, че идеята за намаляване на данъците е дясна идея", коментира още Ганев по повод на идеята на Николай Василев за намаление на нивото на ключови за бюджета данъци, като ДДС например.

"По-скоро моето мислене е това да се прави сравнително по-предпазливо. Тоест да се намалява облагането при добра прогноза за положително развитие на икономиката и аз бих наблегнал върху алтернативни подходи при намаляването на данъците. Именно - въвеждане на необлагаем минимум при физическите лица, което ще има и по-голям процентен ефект на харчове при хората с ниски доходи. Това ще бъде сравнително по-малко процентен ефект при хората с високи доходи", коментира той.

А при бизнеса по-скоро е добре да се потърси естонската формула за признаването на реинвестираната печалба за разход - тоест тя да не се облага с данъци. Налог да има само за дивидентите - печалбата, която отива за собствениците на фирмите.

"Това е моето мнение за данък печалба и намаляването ѝ от 10 на 9 пункта. Що се отнася до ДДС напълно съм съгласен, че при всяка една възможност трябва да се търси намаляване на общата ставка ДДС. А не да се подхожда към някакви особени ставки към сектори, които не ни харесват", припомни Ганев.

Той подкрепя и заявения по-голям приоритет да се намалят общите разходи на държавата спрямо общата стопанска активност, измерена чрез БВП. "Това е записано и в политическата програма на "Демократична България", ние бихме искали да видим едно придвижване към една трета преразпределение, а не към 40% на разходите. И всичко това да бъде постепенно, без резки движения и по-постъпателно", обясни Ганев.

Според него шоковото ограничаване на разходи също има смисъл, но политическото усещане на десния икономист е, че по-добре да се пробва плавно намаляване, в рамките на един мандат от четири години.

Реформа в държавната администрация

В "Демократична България" реформата при държавния апарат е заявена като политика на преследване на максимална ефективност на публичните разходи. Става дума за оптимизация на администрацията, която да дойде по линия на програмно бюджетиране и предварителна и последваща оценка на въздействието. Ганев даде и пример в тази насока - едно министерство с програмно бюджетиране например ще трябва почти всяка година да убеждава Министерство на финансите и Народното събрание за смисъла от своето съществуване. Да е ясна публичната полза от съществуването на това ведомство, защото ако няма такава, то защо да съществува това министерство.

След това всяка политика, която министерството предлага да бъде финансирана със средства на данъкоплатците, трябва да има ясни цели, които са измерими. Нужна е и оценка на въздействието на тази политика. След това обаче се наблюдава и дали се постигат заложените цели с тази политика.

"Чрез подобна система в крайна сметка ще се достигне до оптимизация на личния състав в това министерство и неговата ефективност. Такава административна реформа ние сме предложили да се направи", припомни Ганев.

По отношение на общите икономически възгледи с партия "Има такъв народ" Ганев обясни, че наистина имат допирни точки по отношение на икономическата визия. ИТН по-мълчаливо се отнесе към изборите и те първа започват разговорите по политиките. "Надявам се колкото повече си говорим с тях, толкова повече общи точки да възникнат", обясни Ганев. Той като цяло е обнадежден от началото на разговорите.

За Плана за възстановяване и устойчивост

Икономистът вече е говорил и със служебния вицепремиер Атанас Пеканов по отношение на предложения ревизиран План за възстановяване и устойчивост. Идеята е след като преминат основните политически разговори между партиите да бъде направено едно изслушване в парламента на министър Пеканов, на което той да представи основните точки от плана. От Европа също намекват, че търсят подкрепа от редовно правителство, а не че впоследствие ще бъде направена отново преработка на плана, припомни Ганев. В този смисъл е нужно парламентът да заяви някакво отношение към този план, за да го направи много по-солиден в очите на партньорите ни.

Вероятно представяне на плана ще бъде направено отново пред Комисията по бюджет и финанси. Важно е сега да се види как ще се промени броят на комисиите и какъв ще бъде правилника на Народното събрание. Заради това е възможно да има забавяне с около седмица на този План за възстановяване. Напълно е логично все пак да се търси подкрепата на парламента по отношение на този план, който ще дава отражение върху икономиката ни в следващите години.

ИЗБРАНО