"За влизане в еврозоната на първи януари 2024 година ние трябваше да поискаме доклад до края на февруари, за да може Европейската комисия в рамките на няколко месеца да извърши всички необходими проверки и да ни даде отговор, както и да препоръча на държавите членки дали сме готови за еврозоната или не. А ние не подадохме доклад, защото след разговори, които имахме с Европейската комисия и председателя на Еврогрупата, стана ясно, че не изпълняваме четири ангажимента, които сме поели, когато сме се присъединили към валутния механизъм". Това обясни служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването "Още от деня" по БНТ.

Тя припомни, че трябва да бъдат приети още закони във връзка с приемането ни в еврозоната. "Няма как да убедим европейските партньори, че едно Народно събрание, за което все още предстоят изборите, ще приеме тези закони", посочи Росица Велкова.

Според нея единственият критерий, на който не отговаряме от Маастрихтските критерии, това е инфлацията, допълва БТА. "Служебният кабинет положи усилия, успя да регулира цените, доколкото е възможно правителството да окаже влияние върху енергийните източници. Цената на петрола, цената на газа, цената на тока беше субсидирана. Инфлацията може да се повиши много бързо от външни и вътрешни фактори, особено когато България няма монетарна политика, тъй като сме във валутен борд", обясни министърът на финансите.

Росица Велкова посочи, че служебното правителство има амбицията първо да внесе конвергентния доклад при условия, които сме говорили с Европейската комисия и при условие, че парламентът приеме четирите закона във вид, който е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка.

"Създадохме работни групи между Европейската комисия и експертите на Министерство на финансите, които всеки месец правят изчисления как стоим спрямо критерия инфлация", добави още тя.

Новата дата, която постави служебното правителство, за влизане в еврозоната е 1 юли 2024 г. "Реалистично е, ако подадем за конвергентен доклад през юли 2023 г., но трябва да имаме приети закони и да имаме увереност, че отговаряме на инфлацията с условието, че ще бъдем третирани като Хърватия с изключване на три страни с най-ниска инфлация, и да покажем устойчивост и фискална стабилност", заяви Росица Велкова и поясни, че ако отговаряме на всички критерии, може да се говори за дата, която не е 1 януари 2024 г. или 2025 г., можем да говорим за дата юли 2024 г. 

По отношение на бюджет 2023 г. служебният финансов министър отбеляза, че много трудно може да се постигне бюджетен дефицит от 3% за 2023 г. и следващите и това произтича, защото изоставаме в усвояването на европейските средства. През 2022 г. сме били с дефицит под 3% благодарение на икономия на капиталовите разходи при европейското финансиране и Плана за възстановяване и устойчивост.

"Ние усилено трябва да си изпълняваме инвестициите и от самото начало на 2023 г. се наблюдава изпълнение на капиталовите разходи и изпълнение на европейските проекти", каза Росица Велкова.

Тя подчерта, че служебното правителство не може да прави промени в данъчната политика, могат само да предложат мерки за повишаване на събираемостта, като например възстановяване на намалените ставки на ДДС.

"Целта е да се увеличат приходите в бюджета и да се свият разходите, защото са през промяна в данъчната политика, само през определени мерки няма да може да се постигне дефицит от 3%" без свиване на разходи", каза финансовият министър.