Филип Агион идва в София, за да посочи пътя напред - технологични пробиви и сигурни вериги за доставки
Нобеловият лауреат за икономика пристига в България специално за Green Transition Forum 6.0
Проф. Филип Агион заема централно място в съвременната икономическа наука чрез развитието на парадигмата за иновативния растеж. На 3 юни неговите тези ще бъдат във фокуса на тазгодишното издание на Green Transition Forum 6.0 в София. В рамките на 5 дни - от 1 до 5 юни, българската столица ще събере политици, икономисти и представители на европейските институции, за да обсъдят бъдещето на икономиката в условията на зелена трансформация и ускоряваща се глобална конкуренция. Участието на Агион поставя стратегически акцент върху дебата как Европа може да превърне екологичните цели в двигател на нова индустриална мощ.
През октомври 2025 г. Агион бе удостоен с Нобеловата награда за икономика за своите изследвания върху иновациите и икономическия растеж. Отличието бе споделено от трима учени - Филип Агион (Лондонско училище по икономика и INSEAD), Джоел Мокир (Северозападен университет) и Питър Хауит (Университет "Браун"). Шведската кралска академия на науките отличи техните колективни усилия за определяне на факторите, стимулиращи прогреса чрез процеса на креативно разрушение. Като професор в INSEAD и дългогодишен преподавател в Harvard University, Агион се утвърди като един от най-цитираните експерти в областта на индустриалната политика.
Основните теоретични приноси на Агион са систематизирани в неговите фундаментални книги The Economics of Growth (2009) и The Power of Creative Destruction (2021). В тях авторът защитава тезата, че икономическият прогрес се движи от постоянен процес на технологични пробиви. В книгата си от 2021 г. той описва този механизъм по следния начин:
"Растежът се основава на иновации, които се генерират от предприемачи, преследващи монополна рента. Всяка нова иновация обаче прави предишните технологии остарели. Това е парадоксът на креативното разрушение: иновацията е едновременно източник на просперитет и заплаха за онези, които вече са на пазара".
Регистрирай сеФилип Агион анализира мащабната промяна в глобалната икономическа архитектура. Той посочва, че светът е преминал фазата на пълната глобализация, при която водещ принцип беше минимизирането на разходите. Днес устойчивостта и сигурността на веригите за доставки стават също толкова важни, колкото и икономическата ефективност. Според него иноваторите вече търсят сигурност, което налага изграждането на връзки между държави, споделящи общи демократични ценности.
В своя труд, за който получава Нобелова награда, Агион въвежда концепцията за границите на технологиите. Той доказва, че икономиките се нуждаят от различни политики в зависимост от своята отдалеченост от технологичния връх. За нациите на самата граница, каквито са повечето в ЕС, растежът е възможен единствено чрез радикални иновации. "Когато икономиката достигне технологичната граница, значението на конкуренцията нараства рязко. Старите методи на управление, базирани на големи, защитени предприятия, се превръщат в бариера пред растежа", посочва икономистът.
Филип Агион предупреждава, че протекционизмът в САЩ и технологичното изоставане на Европа могат да застрашат дългосрочния растеж. Той застъпва тезата, че конкурентоспособността зависи от заместването на по-малко продуктивните фирми от иновативни конкуренти - процес, който в Европа често среща съпротива от правителства, притеснени от безработицата. В The Power of Creative Destruction Агион пише:
"Държавата не трябва нито да замества пазара, нито просто да се оттегля от него. Нейната роля е да бъде инвеститор в риск и защитник на конкуренцията. Тя трябва да гарантира, че днешните победители няма да използват властта си, за да блокират утрешните иноватори".
Регистрирай сеФранцузинът поставя специален акцент върху необходимостта от единна европейска финансова рамка. Според него фрагментираните капиталови пазари на страните членки възпрепятстват финансирането на пробивни иновации, което принуждава най-добрите европейски стартъпи да търсят капитал извън континента. Той аргументира, че без финансов суверенитет, Европа не може да реализира своя технологичен суверенитет.
Визията му за зеления преход се базира на технологичен оптимизъм. Агион доказва чрез данни, че декарбонизацията е източник на нова индустриална мощ:
"Зеленият растеж не е оксиморон. Единственият начин да се справим с климатичните промени, без да предизвикаме социален колапс, е чрез насочване на креативното разрушение към чисти технологии".
Той допълва, че несигурността е основна спирачка за инвестициите и призовава за предвидима фискална рамка.
Акцентът върху реформата на социалните системи е ключов за европейските държави. Чрез модела на гъвкава сигурност Филип Агион предлага защитата да се насочи към индивида, а не към старите работни места:
"Сигурността в модерния свят се състои в способността на обществото да даде на индивида инструменти - образование и преквалификация - за да премине успешно от една икономическа ера в следващата".
Икономистът описва Европа като "Спящата красавица", която трябва да събуди иновационния си потенциал и да инвестира приоритетно в отбранителни технологии и изкуствен интелект.
Взаимовръзката между политическата прозрачност и икономическия успех е основополагаща част от неговия анализ:
"Креативното разрушение изисква демокрация. Само в едно отворено общество гражданското участие и свободната преса могат да предотвратят срастването на политическата власт с икономическите монополи".
Този подход превръща Агион в ключова фигура за формулирането на съвременните стратегии в условията на засилена глобална конкуренция. Именно тези идеи ще получат трибуна на 3 юни в София, когато Филип Агион ще се срещне на живо с участниците и гостите на третия ден от Green Transition Forum 6.0 в София.