Пътят към безвъглеродна икономика е без алтернатива, ако споделяме усилията на Европа да живеем на по-чиста, по-светла и по-здрава планета. Проблеми има, но има и решения. Важното е да се определи ясна цел, а след това и стъпките, които трябва да се извървят до нея.
Зеленият преход е предизвикателство, но и голяма възможност - възможност и ние като останалите държави в ЕС да получим достъп до значителен финансов ресурс, който еврообщността осигурява по пакета от зелени мерки и плановете за възстановяване и устойчивост. И с тези милиарди евро да направим истинска промяна в индустрията, енергетиката и обществения сектор така, че да може да се конкурира с най-добрите в Европа и в света - не заради ниските заплати на работещите, а с реална трансформация на всички сектори с модерни технологии и ефективно управление.
Това е категоричният извод от международния форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews. С него двете медии дават старт на дискусионна платформа за зелените цели и пътя за постигането им в България. Разговорът за зеления преход трябва да се води откровено и открито между всички заинтересовани страни - управляващи, бизнес, синдикати, неправителствени организации, за да се случи по честен, разбираем и справедлив начин.
Всички снимки от конференцията ВИЖТЕ ТУК >>
Липсата на достатъчно информация за Зеления преход в обществото у нас показа и проучване на социологическата агенция "Тренд", според което мнозинството от българите подкрепят Европейската зелена сделка, но над 70 на стоне са запознати с основите ѝ принципи и цели.
Среща на върха - Франс Тимерманс и Стефан Янев лице в лице
Снимка: БТААдаптирането към новите обстоятелства не е лесно, но Европа трябва да го направи бързо
Вече говорим за кръгова икономика, работеща и в полза на природата. Променя се и цифровият свят - заради COVID-кризата част от живота ни вече минава онлайн. В същото време хората искат качествена храна, работеща икономика, чиста и достъпна енергия за своите нужди. Трябва да има и работа за нарастващото, но и застаряващо население на Стария континент. Това са все въпроси и проблеми, за които няма еднозначен отговор. Но Европа търси верния път и България е част от този процес.
Това обясни Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за зелената сделка. Самият той дойде да чуе българската гледна точка и как може да се имплементира българската реалност към Европейската. Особен акцент бе обърнат на въглищните региони, които най-сериозно ще бъдат реформирани в рамките на Европейския зелен пакт. Целта е предизвикателствата пред енергийния сектор да се превърнат в успешни мерки за плавен и справедлив преход във всички въглищни региони на ЕС, като никой не бъде забравен, категоричен е Тимерманс.
Адаптирането към новите обстоятелства не е лесно, но Европа трябва да го направи бързо. Ако продължим да протакаме, то климатичната криза няма да може да бъде контролирана, добави вицепрезидентът на ЕК, отговарящ за Зелената сделка.
Франс Тимерманс
Снимка: Антон КръстевТака се стигна до идеята Зелената сделка да бъде и процес на възстановяване за бъдещите поколения, защото ние трябва да инвестираме огромни средства в тях.
"Хубаво е Европа да постави средствата на правилното място, говорим за 1,3 трлн. евро", обясни Тимерманс и добави, че ЕК е правила анализ, че "ако инвестираме по нов начин в нови инициативи, то тогава дългът, който ще бъде генериран, може лесно да бъде изплатен".
Конкретно за енергийния сектор стана ясно, че Франс Тимерманс подкрепя категорично зелените технологии и, според него, те са бъдещето на Европа. Но не е против ядрената енергетика. Държавите-членки сами трябва да определят енергийния си микс, а изграждането на една атомна централа отнема време и значителен финансов ресурс. Европа обаче за момента няма единодушие по темата, макар че това е производство на електроенергия, която не отделя вредни емисии, заяви вицепрезидентът на ЕК.
Да не се фокусираме какво затваряме, а какво градим за бъдещето
Съгласен съм, че в обществото ни има нужда от дебати и осведоменост по тази важна и актуална тема - зеления преход, и е важно да не се фокусираме какво затваряме, а какво градим за бъдещето. Това каза от своя страна служебният премиер Стефан Янев.
Приветствам зелената идея и усилията да съхраним околната среда. Споделям разбирането, че инвестицията в зелените технологии е инвестиция в бъдещето, инвестиция в благополучието на нашите народи. В концепцията си за зеления преход Европа си поставя много високи цели. Със зелената сделка се цели да превърне Европа в напълно независим зелен континент и постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Това наистина е много високо ниво на амбиция, което надхвърля нашите възможности от гледна точка на днешния ден, каза Стефан Янев.
По думите му България трябва да е активна в трансформацията на икономиката. Но трябва и да защити своята икономическа стабилност, категоричен е премиерът. В това отношение като първа успешна крачка Стефан Янев определи Плана за възстановяване и устойчивост, който вече е финализиран и внесен за разглеждане в Европейската комисия. Националният план почива на изцяло нова философия, изтъкна премиерът и отбеляза, че предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, уточни Янев в изказването си.
По думите на Стефан Янев основните промени в Плана обхващат приоретизирането на декарбонизацията на икономиката, засилена подкрепа за бизнеса при въвеждането на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано възмездна финансова подкрепа, инвестиционен фокус в социалната сфера - образование, здравеопазване, социална подкрепа, което чрез инвестиции и човешки капитал също ще повиши потенциала на икономиката.
Не можем да си затваряме очите пред пандемичната ситуация и шоково растящите цени - на риск са изложени икономическите и социални системи, националната сигурност, заяви Стефан Янев. Заплашена е не само зелената сделка, но и бъдещето на ЕС. За решаване на проблемите са необходими дебати на национално и международно ниво още днес, категоричен е Стефан Янев.
Повече средства за наука и иновации
Смятам, че за да превърнем предизвикателствата във възможност са необходими инвестиции и реформи. И тук ключова роля имат науката и иновациите, необходими са умения и инвестиции в образованието, много тясно свързани с регионалната политика", обясни Мария Габриел.
Тя обърна внимание на първо място на инвестициите, чрез програмите "Хоризонт Европа" и "Еразъм +".
"Добрата новина е, че през последната една година успяхме да извоюваме бюджет, с който досега не сме разполагали. Програмата "Хоризонт Европа" ще бъде с бюджет 95.5 млрд. евро, което я превръща в най-голямата публична програма за инвестиции в наука и иновации в света", обяви евродепутатът. Тя допълни, че програмата "Еразъм +" ще бъде с двойно увеличен бюджет от 28 млрд. евро.
Мария Габриел
Снимка: БТАМария Габриел допълни, че иновациите имат ключова роля в процес на модернизация на предприятията. "Трябва да бъде ускорен трансферът на резултатите от научните изследвания спрямо индустрията. И тук за първи път ще бъдат разработени съвместни технологични пътни карти между бизнеса и индустрията", обясни тя.
Инвестирането във водородни технологии е изключително важно, подчерта Мария Габриел. И допълни, че то се финансира от програмата "Хоризонт Европа".
"Защо България да не бъде една от долините на водорода", си пожела още тя.
Мария Габриел разговаря разпалено със Стефан Янев пред погледа на Франс Тимерманс
Снимка: БТАВ зеления преход трябва да се отчитат регионалните различия
Ние отстояваме позицията, че при този преход трябва да се отчитат регионалните различия и спецификите на всяка държава от общността, съобразени с националния енергиен микс и енергийната сигурност". Това е в основната на енергийната политика у нас, която правителството подръжа, увери по време на международния форум министъра на енергетиката Андрей Живков.
Андрей Живков
Снимка: "Булфото"Зеленият преход заема водещо място в Националния план за възстановяване и устойчивост, предвиждайки за това 38,1% от общите разходи. Така страната ни допринася за изпълнението на общоевропейските цели, подчерта енергийният министър. Допълнителни предизвикателства са свързани и с новия законодателен пакет на ЕС "Готови за 55". С него се повишава амбицията на ниво ЕС в първичното и крайното потребление на енергия до 2030 г. чрез индикативни национални цели за енергийна ефективност във всички сектори, припомни министърът. Той припомни, че страната ни ще предложи на ЕС да се раздели с въглищната индустрия в края на 30-те години на този век.
България ще се справи с прехода, уверен е вицепремиерът Пеканов
България ще успее както да изпълни изискванията за декарбонизация на въглищните райони, така и да осигури на хората там работа, достойни доходи, по-добро и по-зелено бъдеще. Това бе категорично заявено по време на форума от Атанас Пеканов, вицепремиер, отговарящ за европейските средства и Плана за възстановяване.
Атанас Пеканов
Снимка: БТАИменно чрез Плана и чрез Фонда за справедлив преход на ЕС ще се осигурят 2.4 млрд. лв. за въглищните региони у нас, чрез които държавата ще успее да се помогне на хората там и да отговори на страховете им - нещо, което досега не е правено, смята вицепремиерът. Според думите му България твърде дълго е избягвала трудните теми. А климатичната криза е тема, от която дълго сме странили. Според Пеканов обаче в 21-ви век се изисква да се говори за трудностите и предизвикателствата и смелост, за да се прави, това, което е необходимо. "Не можем да оставим тези въпроси за бъдещето, трябва да ги решаваме сега", категоричен бе той.
А финансирането?
Зелените идеи на Европа трябва да бъдат мащабно подкрепени във финансов план. И тук не говорим само за подкрепа като социален елемент, а и за инвестиции в новите технологии. Политиците и финансовите институции трябва да намерят правилния подход, за да може бизнесът да не отлага или намалява инвестициите си в декарбонизацията, дигитализацията и осъществяването на общите цели, обясни вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова. Тя подчерта, че ЕИБ, освен като банка, може да помогне и чрез Европейския инвестиционен фонд, който може да предоставя рисково финансиране, подкрепяйки българските инвестиционни банки.
Лиляна Павлова
Снимка: Антон КръстевПавлова обеща Банката да бъде активен партньор на българското правителство и в Плана за възстановяване и устойчивост, давайки възможност инвестициите в бизнеса да се разширят допълнително с над 360 млн. Също така ЕИБ ще бъде партньор и на Министерството на икономиката чрез финансов инструмент за подкрепа на инвестициите в развитието на индустрията, особено в чувствителни региони като този на Стара Загора например.
Ние сме в началото на процеса на осъзнаване на климатичния проблем. Това заяви служебният министър на финансите Валери Белчев по време на международния форум и допълни: "Искрено вярвам, че частният сектор скоро ще усети полезността от тези политики".
Валери Белчев коментира и оценката на Европейската комисия, според която в следващите няколко години ще трябва да бъдат ангажирани 216 млрд. евро за справяне с екологичните проблеми и т.нар. Зелен преход. По думите му е хубаво, че ЕС води процеса, тъй като е най-амбициозната институция в света и най-ангажираната със зеления преход.
Валери Белчев
Снимка: Антон КръстевСиндикати и природозащитни организации - това ли е пътят?
Към момента пропускаме, че Зелената сделка се ожесточава. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на конференцията.
По думите му, вече става въпрос не само за обхващане на енергетиката, а на цялата индустрия, на част от земеделието със сериозни ангажименти, които те не са готови да поемат. Той смята, че всичко това би трябвало да бъде гледано в синхрон от различни министерства, не само от енергетиката.Димитров насочи фокуса и към целите за намаляване на вредните емисии с 55 на сто до 2050 г. По думите му не се чува какво казва България за това, а изискванията нарастват - не само във въгледобива, не само в енергетиката. Ние допълнително поемаме ангажимент, който не е ясно дали въобще се разбира в държавата и дали институциите, хората и бизнесът са го разбрали, заяви Димитров.
"Ние към момента нямаме техническо решение какво ще стане, ако всички тези топлоелектрически централи бъдат затворени", обяви от своя страна и президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Според него "приказките" за поставянето на срокове кога ще бъдат затваряни производства, без да си отговорим на въпроса какво ще правим след това, са "нелепи".
Димитър Манолов (вляво) и Пламен Димитров
Снимка: "Булфото"Разбира се не всички са доволни от начина, по който страната ни тръгва по зеления път. Синдикатите се притесняват за работните места на миньорите и как те ще бъдат преобразувани. В същото време еколозите искат още по-сериозни мерки и по-бързо преминаване към нови зелени политики. Но и двете страни успяха да изразят своята позиция по време на конференцията.
Кръгова икономика в действие
В момент, в който са поставени на изпитание икономическите системи на държавите членки, особено важни са инвестициите в технологии и иновации в изразходването на ресурсите - въвеждане на авангардни технологии за постигане на нисковъглеродна и устойчива икономика. Заедно с това - и усилията за преход от линейна към кръгова икономика. Това каза зам.-министърът на икономиката Ивелина Пенева по време на събитието.
Ивелина Пенева
Снимка: Антон КръстевБългария е сред най-силно засегнатите страни от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаемите горива и въглеродно интензивните процеси. Около 75% от българския износ е от отрасли, в които преобладават енергоинтензивните индустрии. Данните показват, че от предвижданите от Европейската комисия промени в областта на околната среда и климата -Зелената сделка, предприятията от българската икономика ще бъдат засегнати непропорционално спрямо повечето други страни от ЕС поради значителния дял на енергоинтензивната индустрия и малкия принос към общите емисии на общността, подчерта зам.-министърът на икономиката. По думите на зам.-министъра постигането на целите е европейските политики изисква радикална промяна в дейността на малките и средни предприятия и в част от индустрията за внедряване на принципите на кръговата икономика. Актуализираната версия на стратегията залага и на чистите технологии, кръговата и нисковъглеродна икономика. Като тази тема е заложена като приоритетна за цялата страна, категорична бе заместник-министърът.
Земеделие с дронове
Значими промени ще има и в земеделието, което също е тясно обвързано със зеления преход. Пред селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост има предизвикателства, иновации и възможности, които трябва да бъдат постигнати. Това заяви служебният заместник-министър на земеделието, храните и горите Явор Гечев по време на конференцията. За да стигнем там, на където сме тръгнали трябва да повишим рязко добавената стойност от сектор земеделие както през разнообразяване на културите, така и през по-високото качество, включително и през използването на иновации", заяви Явор Гечев. По думите му иновациите в земеделието по света са стигнали толкова далече, че процесите се управляват през спътникови системи и с дронове.
"Много е интересно, че селското стопанство на практика е най-големият ползвател на дрон технологиите в света. Това ни чака и в България", отбеляза Гечев.
Борислав Сандов (вляво) и Явор Кръстев
Снимка: "Булфото"Промени ще има и в транспорта с въвеждане на електромобили и коли на водород. Въобще цялата икономика и дори в начина на мислене на хората. Всичко това обаче ще трябва да се случва доста шоково - в рамките на десетина години. И не, за съжаление всички са убедени, че не може да отлагаме процеса. А както стана ясно в първоначалното видео на конференцията "Природата може без хората, но хората не могат без нея".
Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".
Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".
Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}