Въпреки че стабилизирането на цените на енергията и меката ранна есен донесоха желан отдих за европейците, ново проучване показва, че кризата, за която континентът се готви тази зима, вече е тук. Това пише Клара Бауер-Бабеф в EURACTIV. fr.

Въпреки че стабилизирането на цените на енергията и меката ранна есен донесоха желан отдих за европейците, ново проучване показва, че кризата, за която континентът се готви тази зима, вече е тук.

Един на всеки четирима души твърди, че се намира в несигурно положение, а мнозинството от европейците вече са били поставени пред сложен избор поради финансови затруднения, показва проучване на френската неправителствена организация Secours Populaire, проведено в петък.

Secours Populaire, институтът за проучвания IPSOS и техните европейски партньори проведоха проучване сред 6000 европейци по въпроса за несигурността в шест държави: Франция, Италия, Гърция, Германия, Полша и Обединеното кралство.

"В Европа се наблюдава много силно нарастване на несигурността", заяви пред EURACTIV генералният секретар на Secours Populaire Хенриета Щайнберг.

Окончателните данни показват, че 51% от анкетираните в Гърция твърдят, че неочакван разход може да ги доведе до криза. Този дял е 18% в Германия и около 20-25% във Франция, Италия, Полша и Обединеното кралство.

"Европейците са все по-загрижени, че все повече хора не могат да намерят жизнеспособни решения, за да издържат себе си и семействата си", казва Щайнберг.

Повечето европейци вече са изправени пред сложен избор поради трудното финансово положение. Някои от тях трябваше да ограничат пътуванията си, да намалят отоплението, да потърсят помощ от роднини и да поемат допълнителна работа, за да свържат двата края.

"Осъзнахме, че всички европейци имат едни и същи проблеми: храна, здравеопазване, жилище и грижа за децата си. Това е ежедневието на десетки милиони хора", казва Стайнберг.

Според експресна оценка на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз, годишната инфлация в еврозоната се очаква да достигне 10,7% през октомври 2022 г. спрямо 9,9% през септември.

Но за някои европейци пестенето на пари не е достатъчно. Четиридесет и два процента от анкетираните вече са помолили роднините си да им дадат пари назаем или да ги издържат.

Тази цифра е "предупредителен сигнал"; според Щайнберг "тези хора вече не могат да си го позволят".

Най-висок е процентът на заемите в Гърция (63%), следвана от Обединеното кралство, Италия и Полша (между 40% и 41%), Франция (36%) и Германия (35%).

Но вземането на пари назаем не е устойчиво в дългосрочен план. От една страна, "хората не смеят да поискат пари от роднините си или пък роднините им просто не могат да им помогнат", казва пред EURACTIV France депутатът от левицата Орели Труве, член на Комисията по икономически въпроси.

От друга страна, домакинствата са склонни да вземат потребителски кредити. Но това спешно решение може да се окаже рисковано, тъй като лихвените проценти се увеличават.

"Най-големият риск би бил появата на финансова и банкова криза, както по време на кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г. в САЩ, ако домакинствата вече не са платежоспособни", казва Труве, който се застъпва за възстановяване на покупателната способност на най-бедните домакинства, за да се съживи растежът.

"Ако домакинствата вече нямат покупателна способност, тогава търсенето е на половин оборот и се срива. Ако търсенето се срине, производството също се срива, а с него и работните места", каза френският депутат.

"Това е порочен кръг. Вървим право към социална катастрофа", добави тя.