Италианската рецесия беше предречена още през лятото. И то не само от икономистите, а дори от комика Роберто Бенини. Носителят на "Оскар" все по-често иронизира крайнодесния вицепремиер Матео Салвини, но на представителите на бизнеса в Италия изобщо не им е до смях.

Към популистките бюджетни харчове, влошаващите се икономически показатели и общата несигурност, италианското правителство добави още един сюжет - дипломатически скандал с Франция. Рим обвини Париж, че заради неговото влияние си чрез валутата CFA franc ("сефа франк") в бившите френски колонии в Африка бедността продължава да се шири, а хората търсят препитание като нелегални имигранти в Европа.

Защо популистката коалиция в Италия, включваща "Лигата" на Салвини и движението "5 звезди" на другия вицепремиер - Луиджи ди Майо, съчета прекомерни разходи и атаки срещу френския президент Еманюел Макрон в предизборната си кампания?

Италианските предприемачи вече не се усмихват, напротив - дори надеждата за обрат в бюджетната политика след сделката между Рим и Брюксел вече я няма. Към това трябва да добавим една много дълга икономическа история, коментира за "Събота 150" по БНР проф. Иън Бегот Лондонското училище по икономика и политически науки:

"Италианската икономика днес едва ли е кой знае колко по-голяма от 1999-а година. Това е отражение на няколко години на негативен растеж и още няколко добри години. Истината е, че в момента просто негативният тренд, който съществува от 20 години, продължава. Кога точно ще се стигне до рецесия, ми е трудно да прогнозирам, но така или иначе ще се редуват периоди на незначителен растеж и спад. Най-големите външноикономически партньори на Италия вече усещат забавяне на собствените си икономики. Също така несигурността около преговорите между италианските власти и Европейската комисия доведе до загуба на доверие от страна на инвеститорите. Точно в момента Италия се намира на ръба на рецесията."

Данните, чрез които рецесията технически може да бъде обявена, няма да закъснеят, допълва проф. Франческо Джаваци от универститета "Бокони" в Милано. Правителството няма много полезни ходове, но не прибягва към тях. Напротив - с пенсионната реформа, която ще позволи на част от италианците да се пенсионират по-рано, влошава ситуацията.

Работната ръка трябва основно в Северна Италия, а на юг - ситуацията е съвсем различна. Ето защо въвеждането на гарантиран минимален доход от 780 евро месечно е напълно популистка мярка, насочена към италианците от южната част на страната, каза още Джаваци.

Голям е и рискът италианският дълг да се увеличи над рекордните 133 % от брутния вътрешен продукт, защото тези прекомерни харчове от хазната могат да се запълнят единствено с поемането на нови задължения. Те обаче ще бъдат при по-висока лихва - това е цената, платена за популистките обещания, коментира Джаваци и обръща поглед към Париж, където президентът Еманюел Макрон обеща множество социални мерки под натиска на "Жълтите жилетки" - движение, което вече ясно заяви, че ще участва в евровота през май.

На национално ниво обаче италианските управляващи започнаха да "флиртуват" с антимигрантски настроените политически сили във Франция. В някои държави, бивши френски колонии в Африка, все още се използва валутата CFA franc, която е обвързана с курса на еврото, обясни журналистът Адама Гайе:

"Френскоговорящите държави, 14 от които са в Африка, все още реално са колониални. Те са зависими от Франция. Затова те остават все така бедни. Много от хората отиват в Европа. Обвинението, което дойде от италианския вицепремиер, е свързано с валутата, която използват тези държави. Тя е отпечатана от Франция и се контролира директно или индиректно от тази държава. Те трябваше да депозират почти половината от международните си резерви в сметка, която е във Франската централна банка. Вече сметката не е в централната банка, но все още е във Франция и държавата има възможност да спре паричният поток, ако прецени. По този начин Франция може да ограничи достъпа на която и да е от тези държави до спестяванията им в чужбина."

Гайе е съгласен, че Франция изкуствено поддържа бедността в страните от Африка, както твърдят италианските управляващи, но подчертава, че моментът да се повдигне въпросът няма нищо общо с добрите намерения на Италия. Той е изцяло предизборен, категоричен е и проф. Иън Бег.